Прочитайки от тук, от там, ходейки насам-натам из блоговете, бутайки се между изказванията, подмятанията, изчервяванията, ми се припомниха тоооооооолкова много неща (чувства), топлина и ми стана едно хубаво и си викам: „Бре, мама му стара, толкова ли остарях?“ Абе, уж, не съм, ако се барна, съм още засукано гадже ( а аз гледам да се натъманя, като излизам, суетата преди всичко) … като за капак на тези мисли в главата ми се върти <a href=“„>една песен която в един друг смисъл е доста жестока действителност, също като тази в песента … а какви времена бяха, ейййй … какви времена бяха … нали :)р

Advertisements