Тъй като се подлъгахте, не знам защо, по миналото писание, че съм го писала, щото имам рожден ден, ще си го кажа вече – вчера навърших 33. Добре дошла съм в клуба 33-годишните! Мерси за хубавите и мили пожелания, драго ми е от Драгоман, но предните писаници въобще нямаха нищо общо с това ми събитие, а просто ми се припомни по хубав начин забравени неща, които по една случайност съвпаднаха с тази дата. Иначе, да, беше един от най-усмихнатите ми и хубави рожденни дни през последните 10 години. Нямаше ядове, нямаше изчаквания на този и онзи, нямаше съобразявания, беше си МОЯТ ден, файнали 🙂 Получих си подаръците. Най-накрая се сдобих с нов гердан, нови дънки, а Деничето получи от девойката в магазина за гердани сърчице, което, незнайно защо, тя наименува ‘целубка’ и като се присетеше за нея, питаше: „Мамооо, къде ми е целубката?“  😀  Та така … сега атакуваме 34-рката.
Тъй като не мога да правя торти като Блу , а и бате Спаси поиска пак бисквитена торта, се спретнахме с Деничето и направихме една такава. Тя дейно участваше в реденето на бисквитите и цапотенето с крем. Много й се удаваше и постоянно си подлагаше ‘нъчичката’ да й слагам бисквити да ги реди  🙂  После се чупи да духа ‘меч’, на мене ми посиня ръката да паля тия свещи (егати запалките, кви твърди ги правят), Любо изкара 5 часа нахилен и блъскащ по масата, посрещна, изпрати гостите, крещя с Деница, лензи се с нея, хили се с нея и така. Един хубав рожден ден 🙂

Advertisements