В момента, в който Деница се събуди и я занеса в стаята с телевизора, чувам „моя мед“ в ухото си, което означава ‘моя ред’, демек, да й пусна детско. Преди много време, след гледане цял ден на детски, в които затъвах като в блато, имáх неблагоразумието да ударq с юмрук по масата и да кажа: „сега е моят ред, тук ще се гледат новини!“ , а малкото диване от всичко да вземе да запомни: „сега е моят ред“ и сега го изпозлва под път и над път. Понякога е безкрайно смешна и сладка, понякога е невероятно вбесяваща. Разбира се, в доста от случаите, с баща й преритваме от смях, но … понякога си измиваме ръцете един с друг: „ей, сега, да свърши на баща ти мача“, „ей, сега, да свърши на мама детското“ (о, да, и тати и мама имат детски, иначе как ще се вредим до Сашо Диков и Hallmark?“) Разбира се, доста често си правим оглушки и се измъкваме с: „айде да правим салатааааааа“, демек Деничето е седнало на бар-стола, хванало ръката на салатаджията и ‘прави’ салата, щото вече нищо вкъщи не се прави, без тя да те държи за ръката или тя самата да го прави. Невъзможно е! Т.е., е, но, ако не си мазохист и не ти се слушат истерични плачове 🙂  Все пак, детето иска да се научи и да участва дейно в семейния живот … е, верно, не ни дава да се целуваме, ама и това ще отмине … надявам се … вече близо 3 години чакам отмяната на забраната да се целуваме с баща й и да се държим за ръце, ама, на – надеждата умира последна …

Чувствал ли си някога подобен мир и спокойствие? Живееш в мечта … слушаш любима музика … живееш в любовта на семейството ти … слушаш любимия ти детски смях и гъргорене … живееш в кутийка с размерите на дворец … оставяш сълзите от щастие и вълшебство да се стичат по страните ти … слушаш по един или друг начин ‘тук съм’ и мед (да не се бърка с ‘ред’) ти капе на сърцето … друго си е да си благословен  😀   it’s good to be back … here … in the center of the Heart(home) … the home is where the hurt is …

Advertisements