… обожавах сестра ми да разказва за учителя си по геометрия и зам-директор на училището. Мисля, че беше сряда, когато имаше два часа при него и на вечеря, събрали се около масата, тя разказваше ли, разказваше … Страхотно беше! Е, имаше и ритници под масата, главно по моето кокалче, като отговор на детския ми въпрос: „Сестра ми (тогава й виках ‘како’), вие що днес следобед не бяхте на тренировка?“, а после аз още по-детски (разбирай недосетливо, да не кажа тъпо, след ритника) питам: „Що ме риташ?“ Връщам се към тези спомени и ми става особено приятно и усмихнато ( и сега можеш да ме видиш как се хиля в монитора) … Помня и писмата от една нейна приятелка – и двете с невероятно чувство за хумор … и винаги ни хвърляха в луд смях. Помня, че веднъж въпросната приятелка беше изпратила трохи като демонстрация и доказателство на това, което беше яла и за което беше писала в писмото (тя учеше в Правец тогава, голяма работа, знаете 🙂  ). Още се смея … Колкото до 6-те точки, означава, че сестра ми е получила с един отговор 6-ца по геометрия за годината в средата на първия срок 🙂  Плюс това, въпросният учител беше назначил Малкия Кирчо (100 кила борец … мисля, че беше) за охрана на сестра ми, докато пренася неква важна учителска книга, не й помня името вече … Бяха щастливи моменти! И се радвам, че ги имам …

Това беше първото от 6-те (не)важни неща, които радват душата ми – спомените 🙂

2. Една определена мелодия от Dudaktan kalbe … Загледах сериала, докато с Деница бехме в Изолатора. Загледах го поради липса на други канали освен К1, бтв(-то), както ми се подиграва дъ Зеткото, въпреки че не говоря така и Нова телевизия, разбира се. Та, докато Деница спеше, случайно попаднах на този сериал и останах очарована от сполучливото и различно понятие ‘сапунка’. Мелодията е много нежна, успокояваща и много добра … (да, бе, знам за кво се пее, благодарение на аерен … 10х, брато!)

3. Разходка до един определен магазин :mrgreen:  (о, не, деца, не е Била … ще ви се :mrgreen:   )

4. Суетата ми 🙂
5. Убийството на комари! Да ви изсъхнат хоботите, дано!
6. Да измета двора при татко ( а той не е малък и съпътстван с голяма битка с комари, паяци, гадини …) ама е кеф после – чисто, чисто … без листа … чисто …

Това е от играта на Бу , в която бях включена от Мама Меми
с доза хумор (де, шамарите, деееее 😉 )

Другите, призовани на червеното килимче са:
1. астилар (прости ми, възползвах се 🙂 )
2. Вал
3. Вили 🙂
4. Кеклето
5. Точи (тъй като виждам, че последният пост ти е игра, викам си „дай да превърнем септември в май и да върнем усмивката на хората с присъствието ти 🙂 )
6. Шу (де шъ бегаш?)

Advertisements