Чудейки се дали да опиша как гледам сериал (уж), или да ви запозная седна приятна поетеса, която днес открих, посредством други, накрая си налях бира и се размазах още повече. Щото описанието ми щеше да е безумно смешно, имайки предвид картината в главата ми и самата случка, чийто потърпевш бех аз, но поезията … ах, тази поезия …
После Вожда на металурзите ме привика на червеното килимче, аз чинно си налях още бира и рапортувах, за момент изтръпнах, после пак изплувах … трудно е да заемаш поза ‘въпросителен знак“, много е трудно …

Advertisements