Сетих се тия дни как имаше един период от живота ми, когато ходих често в ‘Пианото’ (според колегите ми от банката ‘Пияното’ и все ме питаха кога ще съм в трезвото, ама нейсе 🙂 ) и тогава гледах БТР, ПИФ (еееех, БТР … еееех, ПИФ … еееех … ). Бях точно под импровизираната сцена и пеех (крещях) с цяло гърло и се кефех максимално на музиката и преживяването … Липсва ми тази кръчма. Ароматът й. Изгледът от прозореца към, потъващия в тъмнина, град и неговите светлини, съчетани с премережен поглед сред розови храсти и красотата на Стария град. Не казах ли? „Пианото“ е в Стария град … Вълшебно е …

Advertisements