Сигурна съм, че доста изпитват това, което аз изпитвам, но не искат да си признаят. Други го крият по един или друг начин – зад думи, обяснения, подигравки, дъра, бъра, философии как не било полезно, как се губело здравето и хващало рак, но всички искаме едно – искам на морееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее! Душата ми копнее за почивка … да послушам вълните как се разбиват … да усетя бриза в лицето си, да нстръхна от него, току-що излязла от чаената вода … да търча след децата и да крещя след тях: „Любомиреее! Не яж пясък! Деницааа, не хвърляй пясък в очите на брат си! Абе, аз на кого говоря!? Деница, не пълни ушите на Любо с пясък, бе, маме! Спасимире, дръж Любо! –  идва вълнаа(гледа укорно) … защо все аз го отнасям … не ми се хилете … Боже, до кога аз ще играя надзирателят в това семейство???!!! Деницааааааааа … не заравяй брат си под пясъка! Абе, вие чувате ли на кого говоря – не си пълнете устите с пясък един на друг! … “  … Искам само да се люлея на вълните … само за малко поне … за малко сълзите ми да са от радост и спокойствие …  и кеф … или, както Деница казва, аз съм много кеф … обожавам морето, за седмица, айде за 8 дена, но да го усетя, да го помириша, да го почувствам … да ме погали … как ми липсва милувката на водата … да бягам от водораслите, да се смея със Спас на смешната приятелка на застаряващия спасител Рамбо, която е минимум 124 килограма и е легнала на брега като млад тюлен, търсейки миди и вълните се разбиват в нея като в столетна скала, изгладена от водата, а в далечината беден турист шляпа и се дави, мислейки, че преплува Ламанша … Рамбо да крещи, но тя и младият нов спасител са улисани в лова на миди и пясък …

a_superstock_1345-1000

това е новият ми десктоп от няколко дни … чувството, за което говоря, се доближава до завист – мила, благородна, чиста (дрън-дрън шикалки, кого лъжа) …

До всички чушки, кой на море, кой ще заминава – брилятно и неповторимо изкарване (не прекарване), свежо, усмихнато и изпълнено с най-прекрасния звук, детския смях, най-мекия пясък, най-свежите утрини, най-сладките целувки, най-вкусната бира, прекрасните пържени картофки, най-сладкодумните мангета за слънчоглед, ненадминатия студен шоколадов сладолед, прекрасно обичащо ви слънце, щадящ бриз, обичливи вълни, които ще галят пръстчетата ви(на някои пръстищата  :-Р  ), вкусни пици, хладни нощи, и милиони спомени за цял един живот напред, когато и аз ще съм там и ще разказвам. Много поздрави на морето! Пошляпайте и за мене в него. Попрескачайте вълните и заради мене. Ухилете му се. Избягайте му. Скарайте му се, че в 9 водата е все още хладка, моята нежна кожа не търпи своеволия … ееееееееех … разбъбрих се, споделих ненужното, разкрих се … но нищо, морето, любовта ми, заслужава си … фор ич ню дей, хи уил мейк а уей фор ми


Advertisements