Тук иде реч за едно чувство, което те обзема, когато гледаш нещо и те изпълва и изпълва, носи ти онзи душевен комфорт, от който така отчаяно си се нуждаел напоследък. И, тъй като не е точно мечта, с Гери се съгласихме, че е неозаглавена мечта или чувство, което е подало декларация-молба за приемане да бъде мечта … Понякога тези чувства за много по-скъпоценни от мечтите като такива. Много по-важни. Много по-. Лягаш с, обляно от сълзи, лице или спотаени сълзи … събуждаш се с копнеж … или просто отпочинал … трудно им е на мечтите да намерят точен път до определянето им като такива, да не говорим до раждането им … Леле, на какви неща попаднах, търсейки тук-там това и онова … Определено затвърждава мисълта ми – чувството, точно преди мечтата, е много по-изпълващо, опияняващо и повдигащо от самата мечта. Засяга много аспекти – от любовта, минавайки през лъжата, болката, съжалението, покаянието, прошката, яли, пили и се веселили или любов през цялото време, или любовта, лъжата, болката, съжалението, покаянието, непростителността, самотата, депресията, пожелаването „само ако“ … и безкрайните безсънни, пълни с тъга нощи, самотни утрини, празни дни … лоши чувства, лоши, чиба … за съжаление, има ги, но ги има и другите 🙂 айде, стига толкова философстване. Просто си попълнете молбата и преценете дали да я пуснете – дали да остане прекрасното чувство или нещото, определено като мечта.
п.с. сега да не ме линчувате, че развенчавам мечтата като мечта? Съвсем не … аз съм просто снаха на благоевградчанин от ул. „Бодрост“…

п.с.2 искаше ми се да пусна некое клипче, снимка, текст, но по-добре е човек сам да изпита тези чувства, това, кеото него самият го вълнува – дали ще е ваканция на Маргарита, дали ще е фалшиво пеене, дали ще е приемане в детска градина (да, приеха ни, ама кога …), дали ще е нещо непознато 🙂  … все още не мога да повярвам, че съществуват такива красоти, каквито видях … а какво ли ще е раят, щом е неописуем, спрямо това, което имаме и виждаме?

Advertisements