Мдаааа … личи си, че бирата ми свършва, почнах да ги къдря едни в скайпа … не им е лесно отсреща … милите … стройни, диви … морски, шопски … секви … А в главата ми вместо да звучи нещо леко, смууфт(нали се сещате на английски как се произнася? – е, така си го кажете), звучи песента на джуджетата от ‘Снежанка и 7-те джуджета’ – ‘ехо, ехо, към своя дом вървим (или както там беше) …’ кратко свирукане и пак същата … Така се успокоява Любо от буйния си рев днес. Заспива ли се с джуджета в главата? Любо превзе всичко де що имаше за превземане в нашия дом с изключение на бар стола, който е, все още, завоевание на сестра му и тя си е неговият господар. Ако имам неблагоразумието да го кача горе, веднага ми отмъква едно прасе, което рисувах в болницата и за което получих комплименти от баща ми, а това е ГОЛЯМА ПОХВАЛА от аматьорски професионалист с невероятен талант, та бързо-бързо го свалям долу, съпроведена от пищящи писъци и лют рев, декориран с ритници във въздуха и бисерни сълзи. Ама, кво да правиш, синко – такъв е животът – не винаги получаваме това, което искаме …

Деница пие хапчета, от които има апетит на стадо вълци и носорози, взети заедно, шкембето й, буквално, е пред нея три минути  (ръся невероятни мъдрости в момента в скайп и се учудвам на себе си – аз ли съм толкова умна или ми има нещо), яде през час по 4 филии – препечени с ‘насó (масло), сол и чуб’ица’, а, когато я питам да режа ли ‘принцесите’ на парчета или ще гризка, тя казва(понякога) – ‘ а длизкам’, от което аз едвам се удържам да не припадна … Уви! – и тази привилегия ми е отнета, защото точно тогава Любо е решил, че трябва да ми се държи за, иначе, толкова прекрасния ми нов анцуг, с който се фукам пред бате Спаси и в който не мога да си се нагледам (предимно, щото нямаме огледало, падна … голям удар по суетата ми, но и така се справям) Чашата ми е празна, няма дори и глътка …  нищо, ще импровизирам …  Ееееееех … Замина си и тавата с пиленце и картофи … Деница я омете, успях да опитам едва един картов и една хапка пиленце (‘чуд-но, чуд-но! – както казва Деница – много вкусно си сготвила мамо’ и ми иде да се нацелувам, че съм толкова добра) … За друго ми беше речта, но си забравих … Нищо …

Advertisements