От няколко дена модзилата се скъсва да ми представя една игра „тревиан“ или както там се казва, ей така, просто за кеф и ми наизкачат едни прозорци или разни други, дето съм спечелила, ръиш ли, майна, и много започнах да се дразня. Оцветя си детето на компютъра и се кефи, аз. уж, почивам,  поглеждам, още 16 прозореца отоврени, викам си ‘бре, тва хлапе, голем хакер’, то въпросните споменати. Пиша си аз нещо, влизам от блог в блог, наизлизат ми тия същите, ааааааа … много ви стана, поядосвам се вече, дразнещо е некак си!

Отиваме днес в болницата за поредната вливка, татко ни кара, да не ползваме услугите на такси, нали и егати отвратителната изненада – паркингът не работи, станал само служебен; ако стоиш отвън, ти вдигат колата; ако влезеш вътре – първият час плащаш 3лв и за всеки следващ по лев. Полудях! Просто полудях! Имат късмет, че съм възпитана и детето и баща ми бяха с мене, иначе щях да ги навра в на мишката дупката. И не щеш ли, егати каръшката работа, вместо да свършим за два, максимум три часа работа, ние стояхме ЦЯЛ ДЕН. Просто бях … ъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъ … след първия час, осъзнавайки накъде отиват работите, слезнахме долу, щото отделението е на 4-я етаж и ‘освободих’ татко да си ходи. Ще дойде, когато приключим. Когато запротестирах пред сестрите и батко-доктор, ми обясниха, че тази такса била не само за пациенти, но и за доктори. Е, тука вече онемях от безбожната наглост на бариерджиите и шефовете им. Отдавна съм бясна, че взимат 3 лв за вход, затова, слизам преди бариерата и се гърча да нося хлапето до клиниката, но да искаш такава жестока такса, трябва да си ебати идиота.  Извинявам се за езика, едва ли някога пак ще го чуете от мене, но не смятам да го трия. Точно така се чувствам. Това е супер-мупер-хипер-сега-мега гавра с хората и нещастието им, довело ги до въпросната институция. Ами, да си представим, че човек не може да ходи и процедурите му продължават часове наред, дни наред, а тъпата ни държава е скръндза в отговрността си към тях и помощтта си към тях. Кво правим? Откъде пари да си плати заветната такса, ако го карат с автомОбил? Щото не, че няма друг вход, но от там не се влиза с кола, което, ако и да и да беше възможно, пак щяха да надрусата лудата такса … Знам, че викането ми и жалването ми е глас в пустиня, щото, докато има таквиа наглеци, за които човешкото нещастие е средство за печелене, кво да говорим, ама ми иде да им тресна една проверка на тия, дето са го измислили това, да им пратя едни данъчни и квото там се сетят, че съществува на тоя свят като проверка … Оххх … много се ядосах, но ядовете ми с тази част от града не свършват до тук. Взимат кръв на детенцето ми и се предполага, че до час трябва да дойдат резултатите, за да се види дали ще й вливат цитостатиците или ще чакаме. Ееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее…гати дългото чакане … Тия лаборантеси, тия шматки, ако ги хвана, ум ще им зайде … Вместо в 10.30 да ни пуснат системата и да си ходим по живо, по здраво, чак след неколкократните ми похождения до стаята на сестрите аджеба има ли некви резултати дошли, нема ли, след съвсем не кроткото ми „прекаляват вече’ и лош поглед в лицето на доктора, най-накрая, батко-доктор вдигна телефона и вдигнал скандал на мотлите-лаборантки, които правят изследване за 10 минути 5 часа(демек, пуснаха системата в 14 часа и малко след това, тя трябва да тече миниму 1.30мин). Просто бях бясна! Отделно от всичките ми останали притеснения. Айде, да кажем един час да се забавят, защото болницата е огромна, постоянно се правят кръвни картини, но да чакам 5 часа, да ми изтормозят едното дете, другото да се изтормози, щото ни няма, е, тва вече е ………………….. нали … Яд ме е, че сме общество, съставено от хора, на които свестните се падат през няколко човека, не може, когато ти кажат – имам диагноза рак, да ми кажеш – иди в частния ми кабинет, дай 25-30 лв и ще ти кажа кво да правиш и после неква кака председател от нейде си да ми каже – ама, то рака не е най-страшното, дет може да ти се случи. Де, бре! Како! А шамари ядат ли ти се? А можеш ли да гледаш как майка ти и детето ти се гърчат в болка, страх и ужас и да си мислиш, че – е, има и по-страшно … сигурно, но не на този етап … Друго – ей, вие, дет искате да ставате сестри в детски отделения – не задавайте тъпи, с отривист тон въпрос, карайки се на децата – що плачеш? Гугутко заспала, детето плаче, защото го е страх от боцването, ако и да е за секунда и от ръчкането на абокада във вената, докато се застопори. Ти, ако не си наясно, искаш ли аз да ти го обЯсня? В ъгъла?! По същия начин, по който питаш детето ми … нема да боли … много … надявам се …

Живеем с идиотско време, в идиотска държава. Всичко зависи от нас. Не кой ще е шеф на държавата. Ако ние не застанем за себе си във всеки начин, във всяка област, човешки … кво му плащаш тогава?!!! Знам, че звучи утопично, но е просто въпрос на желание. Не е необходимо да се правят предавания, с които да се печелят пари, за да се помогне тук и там и помеждудругото и държавицата да поприпечели, че, видиш ли, изнемогва милата. Ядосана съм. Не чак толкова отчаяна, защото имам надежда, и то каква, но не може така да се държи някой с човешко същество, с дете, с голям човек, не може. Знам, че са нереални разсъждения, наивни и, все пак …

Advertisements