Какъв ден избра да си идеш – денят на усмивката, въпреки че за пръв път чувам за такъв ден ( и да си призная ми звучи тъповато), но ти винаги си имала чувство за хумор и по много специфичен начин ми казваш да спра да тъгувам. Разбира се, знаеш кво упорито магаре съм, на ясно съм, че ще ме нариташ след тази констатация, казвайки ми, че не си родила магарета, но, явно, съм го наследила от тебе (упоритостта, не магарлъка, макар че на втори прочит и него май 😛 ) Както знаеш, доста неща ми се случиха, откакто си отиде. Поне за едно беше сигурна, че ще се случи и беше щастлива 🙂 Както и аз. Дългия ме заплаши, че за лъжесвидетелство можел да лежи 5 години, но ти си го знаеш къв шегаджия е и, разбира се, дума не излъга момчето 🙂 От там нататъка … еееееех, оттам нататъка … много неща нямаше да се същите, както, ако беше тук … Боже, как ми липсваш да си говорим … Трябва да го видиш как се е променил и как слуша 🙂 Дори аха-аха да бие крак в земята и да козирува, когато Деница му каже нещо на чомпи 🙂 Няма да го познаеш. Тя си е същата, каквато си я знаеш – красива, умна, интелигентна, с невероятно любимото ми чувство за хумор, прекрасна подкрепа дори и от майна си райна, а шопът е .. шоп, кво да го говорим – готин до безобразие 🙂 Макето определено щеше да го харесаш още повече! Щеше да си една прекрасна горда баба (не ритай, кво казах сега, ми, бабé си, кво, 4ма внука имаш, на песовете беше баба, та на тях ли) …

3582472621_446e057bec
Не се доближава много до представата ми, но пак бива …

снимката е взета от тук

Advertisements