Бях забравила какво е детето ти да повърне и да побелее като платно, да заспи преди 7 вечерта и да не мръдне въобще, дори когато дойде и вечерната визитация. Страшно е! И пак ходиш да питаш нормално ли е, не е ли, въпреки че си го преживял един ли,  сто ли … „ни разделяха думи тежки, аз съм твоето главоболиееее, ти си моята любима грешкааааааа“. Слава Богу, при нас грешка няма, но, все пак … квото и да е, страшно е. Ти за едно куче ходиш, тичаш, подскачаш, кво остава за детето ти. Докторката искаше да ни остави за още 4 дена в болницата за следващите вливки, ама размисли под мое ръководство  😉  Абе … квото и да е, вкъщи си е най-добре, ако и да е дупка. Тази дупка си е мойта крепост! По-важното е, че Деничето ми вече започва да се смее, все още я има онази ужасяваща, предизвикваща те към ритуално самоубийство(ми! – ритуално, гледаш бързо да си теглиш ножа, да мине по-бързо) нервност, но малко по-малко, нещата започват да си идват на мястото.  Повече инфо другия път 🙂

СуперЛюбо много е задобрял в хапенето. Интересното е, че диването хапе само мене. Лявото ми рамо е оглазгано почти до кокал и всеки път настървението е голямо. Ако имам глупостта да легна на земята (ей, така, за отмора просто, не от мързел 😉  ) прави опити, и то успешни, да ми отхапе част от корема. Нема да споменавам, че със смешните си 8 зъба и некъв кътник на път, е безкрайно далече от моята зъбова мощ, равняваща се на намсиколко зъба, някои от тях неестествени, обаче се пъне неистово и се гърчи, докато не ме ухапе и е много щастлив, че е успял, ако изрева кат магаре от болка. Той изпада в луд кикот и се настървява още повече. Разбира се, това упраженение го правим и по улиците. Там прицелът е рамото ми, за което споменах по-горе. Освен в захапката си, е задобрял много и в танцуването, целуването и махане на ръчичка за чао. Има доста интересно виждане за махане, щото така си върти ръчичката, все едно казва на отсрещния, че е чики-рики. Ама, нейсе, поне може момчето. Ходи, та са кине, даже бяга. Освен това си мисли, че толкова задобрял, че полутича, врътнал глава настрани, гледайки нагоре … голям смелчага. с баща му се изпочупваме от смях …  добре, че са наколенките!

Аз съм си същия бастун. Цедя бирата до последната капка, че поне два часа от нощта, трябва да ги проспя мъртвопияна. Не знам дали още четиригодинииполовина остават още или цял живот кошмар, но фактът си е факт – пристрастих се към бирата.

Advertisements