Тя – в стаята умислено стоеше.

Прегърнала детето си, безшумно се разтресе.

Усети пак вкуса на … кроасан

не много препечен със шоколад облян.

Прииска й се пак да има си паласки,

защото не искаше да си признае,

че нуждае се от ласки.

Със бира трудно се преглъща,

усети  тя и  плавничко премина

на течна баницá.

Животът ниже се безспир,

как’ вятърът те бръсне отподир

и тежко ти пристъпваш, борейки се

със порой от думи, казани, изречени,

от чувства чувствени и недочувствани,

сълзи пролети … непопити … не усетили целувка

отминали в безкрая,

мечатейки да се превърнат в бисери накрая.

„Мамооооо!’ Тлява да видиш! Намелих Аладин!“ –

крещи чавето отдалече, а другото се чекне по земята,

стиснало две солети.

И тъй, извадена от потреса дълбок,

събра си чувствата в парчеца от солети

и тромаво занесе кръшна си снага

към чудния свят на реалността.

Advertisements