Както всеки ден и днес мис Далия беше на верандата и се люляше на любимия си стол. Лекият вятър правеше жегата поносима, а, като добавим и лимонадата, тя направо се чувстваше щастливка. Побелялата й коса стоеше очарователно върху черното й лице, набраздено, колкото от деликатните  бръчици, толкова и от смеха и годините, които беше изживяла на тази земя. Отново се унесе в своята лека следобедна дрямка, според Уилям, но, всъщност тя потъваше в спомените си, които бяха толкова живи в съзнанието й дори и след 50 години. Нейния Хенри отдавна го нямаше, но това не намали любовта й към него. И, въпреки че го обичаше много, днешният й спомен беше тъжен и мъчителен. Спомни си нещо с Хенри. „Откъде пък изника сега това?“ – зачуди се мис Далия и потъна в спомена. Не й беше леко да признае всичко пред себе си. Всяка казана дума се врязваше отново в сърцето й и една издайническа сълза намокри затворените клепачи. Тогава не знаеше какво да прави. Струваше й се, че каквото и да каже и предприеме, е все твърде строго и твърде грубо. Чувстваше се, все едно къса криле … Но си спомняше думите на мама Гло: „Не бъди като мен!“ и това й даваше глътка въздух.

– Здравейте, мис Далия! – извади я от спомена почтителният глас на доктор Джоунс – Дойдох да видя как сте днес – усмихна се той лъчезарно и пое подадената ръка.

– Здравей, сине! – усмихна се мис Далия с онази нежна усмивка, която беше присъща само на нея и която огряваше цялото място, на което тя се намираше. Всички се омиротвряваха от нейната усмивка и забравяха за малките си дребни несгоди, за сухата година, за изгорялата реколта, за несбъднати любови, за войни и крамоли, за погинали животни и заграбени ферми. Усмивката на мис Далия носеше мир и спокойствие и който я видеше и усетеше, намираше мир и спокойствие в душата си; сила да стане отново на краката си, въпреки големите загуби. Невероятна беше усмивката на мис Далия. Усмихната беше душата й.

Понякога си мислиш, че е трудно да се усмихнеш така, но, всъщност, не е. Достатъчно е мил поглед, искрен, топъл и сякаш целият свят се разтваря в краката ти. Една малка истинска усмивка.

Advertisements