Тихо се сипе първият сняг

безпричинно безпокойство трупа ми пак.

Що не се прегледаш? – Шаро лае ми насреща.

Щото ще ме карат да ям топла леща – отговарям аз,

подхващайки  яхния с праз.  (блях, както казва Деница)

Но сърце юнашко веч’ не трае

тропа, хлопа с ЕКГ-то да играе.

Трай, юначе, викам аз, ще те

пооправиме завчас.

Майстор Мани е насреща

с инструментите си вещи.

Тук – отверка, там – чукчé

и ще тропаш после пак хорце.

п.с. музикален съпровод – песничката от Майстор Мани (никой да не се смее, поне детето може и некоя друга испанска дума да научи)

п.с2 не е смешно.

Advertisements