Странно ми е, когато знаеш, че едно дете плаче от страх и въпреки това го питаш с искреното изумление: „Ама, що така, бе, Миме?“ Боцкат днес Деница и тя, разбира се, плаче. Плаче, не, ми вие. Разбира се, че ще вие. Знае още какво я чака и се подготвя. От страх. Лаборантките обаче най-невинно и на ръба на кавгата я питат що била ревяла. А сега, де?!!!! Даже дадоха пример  със следващия батко, че щели да го боцкат, щото бил не слушал. Някак си, от известно време, хич не ми допада това тъпо обяснение. Бебенцата, дето ги боцкат, и те ли не слушат?????? Дъщеря ми, че я бодат кат игленик – и тя ли не слуша??? Толкова ли е трудно да се каже истината – ти беше болна, оздравя, но, за да държим болестта надалече, трябва да те боцкат известно време. Толкова ли е трудно? Защо вменяват излишно чувство на вина и страх в такова малко дете? Много ме дразни това всеки път.

Днес купих подаръците за децата. Доста горда се почувствах, още повече, че не съм пазарувала от няколко години. Или е на върл тагъдък, или някой друг го прави вместо мене, щото аз не мога и се чувствам доста зле. Но днес почти бях неотразима. Браво и на момичето, което ми помогна! Свърши си страхотно работата.

И за капак – Лисицата ме сюрпризира със сняг в Англия. То бива, бива, ама, чак пък толкова … Деница чака снега откакто се стопи миналата година. Сега, заради нея, аз го чакам два пъти повече. И да се окаже, че в цялата страна има ей, толкова много сняг, а тук, моля ви се, слънце да пече … ееееееееееее … как да си зарадвам детето? Как да го хвърля в снега и да потъна в смеха му? Протестирам.

Отделно от това, да си призная, хич, ама, хич не ми беше празнично. Едно такова самичко ми беше.  Днес украсихме елхата. То елха ли бе, чудо ли! Исполин-елха! Татко я беше взел, баш до тавана. За неприсъствалите – голямо шоу изпуснахте при украсяването. Денинца строго, но справедливо казваше и журираше всяка една играчка, която да бъде поставена. Оценките варираха от „чудно-чудно!“ до „идеално!“, казани с много чувство, както и последният гирлянд биде поставен с пълното й съдействие, висяща във въздуха, крепяща се на моите крехки, но силни ръце. Любо, разбира се, също дейно участваше в украсата, но с обратен знак. Определено една топка не му хареса къде е и няколко пъти не видя никаква съпротива от страна на топката да я свали. Принудихме се да се съобразим с желанието му. Без да искаме.

И т.н.

Ако не се видим – Честито Рождество Христово! Весели, добри, усмихнати и кротки! Наздраве!

Advertisements