„Айде, нема ли да ходим при дедьо да видим дедьо Мраз оставил ли ни е изненадаааа … не ни ли е оставиииил?“ – рано сутринта (къде 11.30) малката Рошла се провикна да сме ходили у дядо й да търсим пак подаръци. Въх! Ами сега?!!!?! Как да му обясня на чавето що дедю ти Мраз идва веднъж в годината? Бате ти Спаси ме привика на страна, щото той не й разбра говора.О бяснявам. „Въх! Ми сега?!“. Дойде спасителната мисъл: „Довечера ще отидем при вуйчо, вуйна и леля, дядо Мраз е казал, че ще мине от там да ти остави и там подаръци“, та се кротна хлапето …

Доста часове по-рано … „Мамо, айде, нема ли да отиваме при дедьо, да видим дедьо Мраз дали не е дошъл?“ „Отиваме, даааа“, казвам лееееееко отегчено след 65-то отговаряне на сакралния въпрос в рамките на 2 часа. Тази година дядо ви Мраз много голяма роля изигра по един или друг начин. Тюююю, да му съй и дядото Мраз … Отидохме при дядо й, питаме дали е дошъл, аз тихомълком му щракам с очи, че – да, дошъл е (ей, тъй,  да внимава кво отговаря) и тръгваме с Деница на лов за подаръци, щото дядо се е къпал, докато дядо Мраз е дошъл и не знаем къде е оставил подаръците. Тръгвам от най-далечното място, където са подаръците, разбира се, нали требе да създам некъв съспенс, квото и да означава това и детето се киска и тича след мене и трепери от вълнение – къде ли, аджеба, са подаръците? След третия гардероб и втората стая, подаръците са открити и се почва едно ах-кане и чудене като какво ли е това и въъъъъъ, какви хубави неща е подарил дядо Мраз. Любо въобще не му пука. Ама, въобще! ‘Ма кой е дядо Мраз, ма кво е то тва подаръци – ‘но’о важно. Рекламите да върят – ей тва му дай на него … Или да извадя прахосмукачката и да я яхне като Винету коня си и да издава мачовски възгласи. Те тва му е върховното забавление. Колкото до подаръците … пука му на жилетката. Е, зарадва се на вървящото се-в-кръг-автобусче-с животни-и-фигурки-и-о, Сузана, за мен ти не плачи-мелодия, за което и автобусче се посдърпаха със сестра му, ама, нейсе, тва да е само … По-важното е сега да опазаим животинките от фермата на Дени и новата количка, с която се ходи да се спи, да се придвижи на 50 см, да се пишка, да иде от една стая в другата , Люб да не й я вземе и така … Освен това трябва да се опази новия лаптоп на Деница от Любо, сакън да не натисне друго копче, а не тва, дето тя иска и как така – ‘тоя намител е нейн’ (тоя компютър), как така ще го пипа Любо и най-безцеремонно е дръпнат от ръцете му, което е последвано от люто каканижене от страна на Любо, аз съм се превърнала в чуденка как да го успокоявам, ама, той нали си е малка будала, бързо се успокоява с една надуваема топка, реклами, ура, О! реклами и чекнене по фотьойлите и диваните …

Така преминаха два дни в подаръци, чекнене, пиене и папане, смех, умора и още нещо …

Живи и здрави, обични, обичани, засмени и по-малко преяждащи душици!

Advertisements