… или как не се прави. За целта са необходими две чавета по на 1 и 3 години, една майка, леко щура, скайп, важна приятелка, с която бъбриш важно нещо, филм за дядо коледа. Докато бъбриш, хвърляш по едно око в съседната стая, защото изведнъж обзелата я тишина те подозира силно в некоя юначество, извършено от чавета Едно и Две, а се оказва, че давали само рекламите, което са едни добри 7 минути почивка от притесненията – кво ми стана с чавето, къде отиде, кви ги върши пак, специфицираме едногодишното. От там нататъка следва – рекламите свършват, отнякъде чувате сакралното, но настойчиво ма-ма! ма-ма! ма-ма! и отивате да видите какво става. Вече сте замесен в пъкления план на диването. То ви вижда и се сгъва от смях, правейки най-причудливи форми с ръцете, от които ви иде да го изпапате, папате, папате малкия мишан. Стягате се и вместо да го папате, хващате го през кръста и го премятате през рамо като гергьовденско агне, съпроведени от дивия смях на Едногодишното и го пускате на земята. То вазира към освободения компютър, докато другото, криейки се зад новата си количка, се опитва да ви привлече вниманието, кискайки се. Взимате го, започвате да се въртите лудешки в кръг и точно когато най-малко очаква, го хващате и мятате през рамо кат’ Попай Олив и единственото, което чувате е дивашкият писък, съчетан със смях. Време е за кратка почивка, съчетана с проверка на Едногодишното, което ма’а смело с мишката по бюрото и сменя езиците на майце си. Виждайки я, пак се сгърчва в смях и възсва към изгрева. Написвате следващите си две изречения в скайп и бивате призована отново от ма-ма! ма-ма! ма-ма!. Вече, знаейки правилата на играта, с прибежки, с припълзяване, криейки се зад хладилника, ползвайки Тригодишното за прикритие, гъделичкайки го, изведнъж атакувате Едногодишното, което отдавна ви е видяло и се гърчи от смях, чакайки да го премятате пак. Хващате го, папате го, прремятате го, оставяте го, молите се да не разспие бирата ви върху клавиатурата, щото диването е хванало пътя към компютъра и подхващате лудешките кръгове с Тригодишното, пак го изненадвате с въртели през рамо, а то крещи от кеф и смях. И така много пъти. Идва време за сън. Те го приемат отново за игра. Като всяка вечер. Пиене на прахче, миене на зъбки, обличане на пижамки, пиене на мляко, отдавна познато русло, ‘ма що да вървим по него, кат мо’е да не вървим по него??? Идва време за смяна на памперс на Едногодишното, което отдавна ви чака на леглото, кискайки се и преритвайки от кеф. Хващате го за краката, дърпате го към вас, а то обезумява от щастие. Опитва се да избяга, но със сетни усили успявате да свалите памперса, докато хлапето е в неква форма, която и по учебниците я няма (така се е извъртяло). Оставяте го да ма’а по пишона и боди на леглото, знаейки, че той до сега не е пишкал, като го оставите така, защо сега да му е за пръв път. Тъкмо да се обърнете и чавето пишка щастливо нахилен по средата на леглото. Мдааааааа … смяна на чаршафа. Това също се оказва трудна работа, имайки предвид, ордата чавета, които ти скачат по гърба и се кискат неистово. Някак си, успявате да закърпите положението и преминавате към хващане на Едногодишното, за да го облечете, че Тригодишното и то чака. С неистови усилия успявате да облечете гърчещото се диване и тръгвате да търсите другото. Виждате с крайчеца на окото си, че се крие под масата, но се правите на ударен и почвате да го търсите из цялата стая – скачате изневиделица зад телевизора – а, няма го! Скачате изневиделица зад пералнята – а! И тука го няма, но вече чувате сподавения смях и окуражаващото ‘ехооо’, докато най-неочаквано взимате стола, зад който се крие чавето и с бурен смях едвам го удържате, за да го съблечете и да му сложите пижамата. Това се оказва доста трудно, тъй като хлапето е решило, че ще се държи кат печен праз и ще се изхлъзва от ръцете ви. Както и да е, успявате, изкаканижвате Тригодишното да отива на леглото, правите млякото на малкото диване, което вече мрънка и обикаля след вас, искайки си млякото. Слагате му торбата и се отпускате блажено на стола, хренйки зверчето, гледайки Ема по любимата си Джейн Остин. Млякото свършва, но не и вашите мъки. Минава един час в люляне, докато диването реши, че е време да заспи. Минавате през люляне, танци, шъш-кане, докато малкия хич не ви отразява. Гледа си в нищото и го пипа с ръчичка. Изведнъж става от ръцете ви и вика, ококорено: „Бу!“, сочейки с пръстче стаята на сестра си. Отиваме там. Пак люляй, пак шъ-шъ-шъ-, пак: „Бу!“ наникъде, и така отново и отново, докато не се изпотите. За късмет точно днес сте си сложили, иначе тъй хубавите си и удобни, чорапи от ламска вълна, от които просто врите и от усилията да люляте 12кила живо тегло, вадичките ви освежават отвсякъде. В умората си зпочвате да мислете нелогично, оставяте малкия разбойник на леглото и отивате в другата стая, той обаче става и започва ма-ма! ма-ма! ма-ма!, Тригодишното става и то и заема водаческите си функции: „Любо лягай! Любо лягай! Любо, лягай!“ Любо отговаря кратко, но ясно: „Не!“ Деница: „Да! Мамооо и мене не ме слуша! „Благодаря ти, маме!“, целувка, взимане на малкия хайван и нов половин час в пеене, люляне, танци, гушкане, пиене на останалите 50гр мляко, гледане нагло с ококорени очи и при призивите ви: „айде, затваряй очички!“, чувате отривисто: „Ня!“ (демек, няма) Де, бре, сине майчин, кога се изучи и ти?!? Пробвате пак с шъ-шъ-шъ. Парирани сте със слагане пръстчето на устата ви. Започва се изследване на носа, бъркане в очите, игра с миглите, нахапвате го, докато то се киска и продължавате с припомняията, че е време за сън, чийто отговор е неизменното: „Ня!“ Еййй, разгеле, най-накрая, гушнат като малко мече, нацелуван по рошавата главичка, заспива. Шъъъъъъъът, мечки и мечета, малки рошли с боси крачета, Мечо най-накрая заспа. Целувка по, уж, заспалото по-голямо диване, което ви хваща ръката и оставате в поза ‘прескочи кобила’ за около 30-на секунди, докато се отмъкнете. Не рискувайте да влизате в спалната стая в близките 15 минути, намерете си зарядното и си заредете телефона. Следват нови изпитания. Тригодишното, кискайки се в шепи, е решило, че е негов ред да ви играе номера. Един ли, сто ли 🙂 Най-накрая се кротва, легнало по средата на леглото, непризнавайки възглавници, норми на лежене и затворени врати и всичко останало. Шъъъъът, тихо, тихо … лека нощ!

Advertisements