Онази вечер Шу-то ми праща линк с поздрав. Да, де, ама аз тези дни компютъра го гледам отдалече или ако се докосна до него, то е за престъпно малко време. Да речем, нещо от сорта на 30сек, максимум 67. Та, днес, за кратко имах възможността да видя какво точно е напомнило на милото Шу за моята тъй величайша особа. Праща ми тя: „Я, скажи, Снегурочка где бьила?“ Сега. Аз веднага схванáх тънкия й намек и бързам да докладвувам, докато не съм забравила.

Никъде не ходя. Стоя си вкъщи, но три пъти излезнах за 24 часа – да изхъврля боклука и да си купя бира – снощи, днес сутринта – да купя картофи (‘довечера да опържиш едно кило на мъжа ти, вика продавача,  с две-три бири, може и винце, позволи той и отгоре да настържеш картофи, да видиш за кво става въпрос, ми спретна набързо вечерното меню за ерегени човечецът) и заситних набързо към хоум, суит хоум, внимавайки да не се подлъзна и да си потроша скъпоценните кокали в това усилно време, че … ей, не е шега работа тва, 5 дечурлига на гръб чакат … И третото излизане ми беше да изхвърля боклука и да си купя бира. Иначе през останалото време навъртам километраж вкъщи, в извънредно малката ни къщичка, но пък толкова уютна за мене  … е … верно, пълна с подли ръбове отвсякъде, които са ми посинили краката и добре, че е на места, на които не се виждат синините и играчки, които си мислиш, че си прибрал така, че никога повече да не видиш, но точно те те подхлъзват и ти се хилят подмолно отдолу, но пък … cosy,  както каза един приятел преди време. Как минава времето ли? Хе, да не бехте питáли … е, са си вкарáхте таралеж в гащите. Сутрин, Деница лази върху мене, докато аз не мога да си отворя очите още минимум час и четирсет минути, тъпче ме, пита ме през  15 сек може ли да става, а аз чакам Любо и баща му да се събудят. Уви, малкото диване бързо се събужда и всичко е до там. Все пак, измамната мисъл, че ще откъртя и ще се събудя след 13 години не ме напуска и се обръщам тромаво на другата страна, но веднага бивам призовавана: „Не, майка ти да дойде“ за всичко, което татко й се опита да направи за нея. Диването му с диване. После го гърчи отвсякъде  на конче да му стои и да й търси детски, да й рисува, да й кляка, да й носи, да й принася, ама сутрин кога требе язе да отмора, нема брате – „майка ти“ да се гърчи. През това време малкият 16 пъти е дошъл да ме види там ли съм, да ми вдигне ръчички и да изръмжи да стана и да го гушна, не да легне до мене и да го гушна, да стана аз! Ставам, закуска, преобличане, кафе, чинии, легла – в разбъркан ред. Прахосмукачка. Това е най-интересното за Любо след рекламите. Ако ви цана за детегледачка на Любо тия дни, носете си диск с реклами. Поне ще рахатясате. Та за прахосмукачката. След като я извадя, той взима маркуча и тръгвва на някъде, пускам я и най-прилежно ми я подава с „ма-ма!“, след което я възсяда кат Винету коня си и се почва едно скачане върху нея с възгласите: „еде, еде, еде … езе, езе, езе“ или поне ние така ги чуваме. Умора нема детето, не ми се връзвайте, ако ви помоля да го гледате. Разбира се, спира ми постоянно оперативната машина, че и чак ме гледа учудено, като спре да ръмжи. После чистим заедно, като за мене е свърхсмешно как подрипва след дръжката, щото държим зедно тръбата на устройството, но ръчичките му къси и се сещате, драги зрители, за какво иде реч. Как не му омръзна на чавето, не знам. Аз вече … косата ми се накъдря, разваля ми прическата от зор … Друго любимо занимание е преподреждането на скриновете. Поне по 6 пъти на ден изхвърля де що дреха има от шкафчетата, докато аз оправям предишната му беля. Затова ще спра до тук, че, ако изброя за катеренето му върху принтера, скачането върху масичката за закуска в леглото, трохите, събуването на пантофите и гоненето да му ги обуя, бягане към стълбите навън в студа, дебненто да не ми бутне кафето, оправянето на нещата, така че да не ги докопа, караниците да не пипа копчетата на телевизора, свиването на фулмастерите на Деница, събирането на фулмастерите от земята хиляди пъти на ден и слагането на капчачките им и т.н., и т.н, като това е една малка част от джедайските му задължения на ден 😀

E, те там съм Снегурочка 😀  Горе … виждаш ли ме – на черешата 😆