… или малко от деня в картинки. Разбира се, само част от  деня, да кажем около 15-на минути, щото остналото време съм заета да правя нещо друго. Примерно, да оправям поредната натурия на Любо. Или Деница. Да тичам да си спасявам кафето. Да тичам да махна Любо от стълбите, че ще се измокри целият, а, все още не съм събрала водата от прозорците, да внимавам да не падне от масата, щото това ми е по-лесно, отколкото постоянно да го свалям от нея. Да снова  из стаята като совалка, давайки на Любо ‘бабъмче'(залъче) или на Дени нещо, квото й е скимнало в момента, да пийна глътка кафе, да се помотам или почеша, вместо да се стегна и да оправя леглата, да спра да си викам: „Въх, как мъ боли туй, как ма натиска онуй“, да гледам жалостиво часовника кога ще стане 2 часа да ги слагам да спят и т.н., и т.н., т.н. Част от дневните ни задължения е да се кискаме безразборно, да се папаме, да се гоним, да се крием и да се намираме, разбирай Деница да се крие, Любо да я издава, аз да се правя, че не знам къде е и да я чувам как се киска зад вратата или ако прекалено се вживея в ролята на Деницотърсач, тя да ми изджавка подобаващо, белким я открия. Днешната игра включваше дивашако скачане по леглото, аз да се правя на кон и 17-килограмовото да ми се качи на раменете и да ме язди, докато 12-килограмовото свободно се мяташе из леглото с нечленоразделни възгласи на радост. Когато прекратих издевателството с язденето с мотива: ‘уморих се, да си почина’ и легнах на леглото, 12-тонното реши, че ще се качва върху мене и ще подскача, докато се задържи и не падне. 17-килограмовото не остана по-назад и реши, че трябва да ставам, за да ме яхне пак, като за целта тръгна да ме вдига от косата. Поизтраях още малко и викнах „Не съм мама, баба съм“ на подкрепление, който зае моето място на кон, а аз отидох доволна, потърквайки ръце, да си чистя. И дядо им бързо се умори и ги прати да си почиват, че те умора нямат, бре! Аз през това време си белех картофи и си ги кълцах за мусака. Тук идва разказът в картинки. Започва се с почивката на Дени. Тя възприе възсериозно заръката на дядо си, въпреки че в началото му се репчеше: „Никога! Никога няма да си почивам!“ (Това е модерният протест при нас напоследък)Последвано от игралното „добро утро“, съчетано с прозявкаи така няколко пъти. През това време Любо тихомълком полираше масата със сок: Разбира се, не остана неовикан, но, тъй като не му пука на жилетката, просто засвири на саксофон, като въобще не ме отразиПродължавайки да си правя заготовката за мусаката, диването се качило на масата(къде другаде??!?!) и седи кат китка връз момини гърди и се учи да си слага пантофите

Накаканизан, тръгва да слизадокато сестра му решава, че ще се прави на принцеса и ще ми мъкне одеялото по земята

Друго тяхно занимание, което ни изправя на нокти, е лютата разправия за СтолчетооооНе знам дали е уместно да вметна скоците на Любо от стълбите върху възглавниците с ревовете „*^*&%*&&^*$“

Палавите погледи ала ‘падна ли ми, Кумчо Вълчо’ както и, разбира се, пладнешкия обир на грахетата от купичката на Деница, която е заета да гледа г’упоски

Общо взето, това е малка част от деня ни 🙂

Advertisements