Нови приключниея в света на дивото плюс нови попълнения в речника ни. Какво щяхме да правим без Деничевото обогатяване, идея си нямам, но, определено се чувстваме много по-добре след всяко нейно нововъведение.

„т’есение става“ – земетресение.

Гледаме Батман. Той плува под водата и Дени казва: „Мамо, виж, БаНтман п’ува под бодата. Кажи му“ Аз послушно казвам: „Батман, плуваш под водата“, а Деница ме окуражава: „Б’аво, бе, мамо, знаеш им имената!“ Де, брееее …

Дядо й иска да си намери откъде да си пусне картите на компютъра, а тя го е запълнила с детски и сумати прозорци с игри. Той, докато се ориентриа, тя – щрак, щрак, щрак, изклчва си нейните прозорци и той й казва: „От тук мога да се оправя“ и си пуска картите, а Деница го поздравява: „Б’аво, бе, дедьо, ти успя!“ Дядо й се чупú
от смях.

(Мдааа, Любо отново е върху масата, къде другаде да е)

„Деница, не си събличай жилетката!“ „Такова е уп’ажнението, бе, мамооо!“

„Ох, овъ’зах се на пъзел“ (вързала се на възел, демек)

„Доб’а идея си помис’их“

“ Сальдульче“

„Искам да легна место теб“ (демек върху мене)

(свалих Любо от масата. Заквича като прасе на заколение … Излишно усилие от моя страна. Пак е отгоре 😦 )

„Оппааа! …“ –    „Внимавай, де!“ –     “ ‘Нимадам, ‘ма си опуснах цалевицата“

„Не ме пипай, че иначе пак да се окъпя …начи ме пипна и сега да си омия гуата“

„Ще ме навъжеш ли на пъзел“ (да й вържа един колан на кръста като принцеса да приличала и се пъче)

следва продължение

Advertisements