Ако искате стегнати дупé, бедра, мускули, да направите тяло и половина, без да се тъпчете с гадости, без диети, без ограничения, веднага ви давам правилната формула. Хем е веднъж месечно, хем си угаждате на мързела, малко се поплювате за това, но, какво пък – веднъж месечно е. Оставяте банята ви да се зацапа. Доста. Поканвате си гости или имате депеша, че некой важен роднина ще ви дойде на гости. През останалото време поглеждате въпросното помещение, почесвате се и решавате, че за колко ще го изтъркате – има-няма 10-на минути, като сте прихванали от абсолютното чувство на безвремие, което обитава в скъпоценната ви половинка, която го е прихванала от любимия си кум, но да не замесваме родата. Вие сам сте си виновен. Като да се вържете, че ще гроздето ще го оберат за 2часа, а да отнеме цял ден на пълни обороти. Явно е заразно. Кумът и кумата да не се сърдят. Те са пичовееее … Отплеснах се … Настъпва съдбоносния ден, в който не се чувствате като медузоподобно, запрятате ръкави, влизате смело и се хващате за главата. Първо се чудите що сте такъв заплес и по-рано не сте видели в какво окаяно състояние е банята ви. Тюхкате си известно време, хващате препарата, налагате по места, натърквате и оставяте да … прави там, каквото прави препарата. В нкакъв случай не започвайте веднага с търкането. Ще ви идат силиците за усмихване, а и после не можете да носите чаветата на гръб. Излезте, сипете си кафе и послушайте усмихнато простотии, порадвайте се на рекламите на сина си и кротнете другото диване. Избършете му нослето, че е потекло от рев и пак се шмугнете в банята. Е, тук вече запова цъ-кането и тюхкането, примесено с ‘ейййй’ и ‘мъка, мъка, мъка’. Идва момент, в който рамото ви се откача от умора, хващате инструмента с две ръце, натискате и започвате да клякате, като по този начин се движи и инструментът на търкането. Забелязвате ли как си почват раменете ви? Докато те почиват, вие работите за стегнато дупé, прекрасни бедра и се кефите на изобретателността си. Все пак, нямате 6чифта рамене в гаража, че да ги смените при нужда. Да не говорим, че нямате и гараж. Както и да е. Приключили сте с чешмата и се прехвърляте към голяяяямата част. О, ужас! Тюх! Цъ, цъ, цъ, цъ, цъ, цъ, цъ, цъ! Няма време за помотаване, мъжо ще тръгва на работа, а моите 10 минути отдавна са свършили … Нищо работа, но през цялото време си обещавате, че това никога няма да се повтори, като вътрешно в себе си знаете, че това не е верно … Геройски приключвате с по-голямата част или поне така си мислите при повторен оглед, но това вече все по-слабо ви касае. През цялото време чувате отчаяните заповедни вопли на Голямото Диване „Мамооооооооооооооооо! Елааааааааа!“, квиченето на Малкото диване и късноумоляващия вопъл на татко им: „Любо, неееее!“ Последва вой на прахосмукачка. Мдаааа, Любо пак е обърнал я пакетче солети, я чинийката му с бабъмчета … Но нищо от това не трябва да ви спира към пътя на постигане на съвършено тяло! Цената е жестока, да! Но, пък, какво удоволствие ви чака после срещу огледалото … Нейсе, приключили сте и излизате за оглед на щетите, докато ви е нямало. Обърсвате носле, проверявате за температури, че от напъни нещо се е поразгорещило диването, малкия пак гледа реклами, а татко им прибриа прахосмукачката. Кафе, Баня. Душ. Относително доволство, ама въобще не ви пука на жилетката за некои пропуснати места. Това не е била целта изобщо. По-важното е изящната форма на частите ви, постигната за минимум време с максимум усилие, но после ви чакат чудни пържоли, долу всяк’во мюсли и бира, чудна бира. Разбирате, че важния роднина няма да дойде. Започвате пак да се тюхкате. Язък! За кво се бъхтах толкова?!! Нищо, огледалото не лъже. Изглеждам перфектно!

Advertisements