– Тульон – поисква малката рошла, легнала под стола, кръстосала крачета.

– Ключ.

– Какъв ключ? Гаечен или френски – питам аз, без дори да знам какво е френски ключ и има ли изобщо такъв.

– Фенски ключ – дълбокомислено заключава тя.

– Чук.

– Още един чук.

– Интлюменти.

– Фъчило.

– Още малко фъчило.

– Бъзо, че ми отече вемето, тате!!!

– Малко ще го навъжа този стол – се пъне тя под стола, офързала се на фльонго с колана от ‘халябията’ на баща си.

– Ми, ти първо го отряза, пък сега го връзваш – решавам да се намеся плахо аз.

– Даааа, малко ще го навъжа, че ми мисши вемето – отговаря ми всезнаещото диване.“

Това беше кратка част от ремонтьорските занимания на Деница, която реши, че е време да ни посвети в другите си джедасйски умения.

„Чувам, че хълцам!’ – ми се оправдава тя, когато се опитвам да я натикам в леглото и най-накря да заспи.

„Почвам много да се онельвям!“ – измучава сърдито и хваща пътя към никъдето.

„В момента съм овлъгана“ – ми се тросва, когато нещо не е станало на нейното. Демек, излъгана била.

„Ти забаи мъвкатаааа“ – т.е. мотам се и не й давам мръвка в устата.

„Деница, излез веднага от раклата на дядо си!“ – опитвам се да надвикам бръмченето на прахосмукачката.

„“Намисú си заповедите!“ – крещи от вътре дзвера. 4 пъти трябваше да ми го повтори, за да разбера, че това било да си намисля заповедите. По незнайни причини е решила, че това е голяма заплаха за мене   😆

„Сега вече си ного наказана!“ и скръства ръце. „Ве’нага очезвай отук!“

Култовото: „Чао и да се пазиш!“ все повече разсмива, както дядо й и баща й, така и лелките по магазините, на които го пожелава.

„Любоо, ставай от майка ти!“ и го гледа на 2мм от лицето му. Любо въобще не се впечатлява и не само, че не става от мене, ми и най-нагло се опитва да й набута шишето си със сок в устата й.

Но най-голям смях предизвикват и двамата, когато решат да се гонят върху леглото. Тогава е смях, кикот, бутане, ставане, търкаляне, заливане от смях и пищене от кеф … думи нямам … чаровници 🙂

Разбира се, няма да забравя да спомене висенето на конче на РАМЕНЕТЕ МИ, както и върху тези на баща й, ‘ма той е 100кила, аз съм само 54. както и няма да пропусна да разкажа за безотговорното хапене на Любо върху рамото ми, който се сгърчва от смях, когато изрева от болка и се натиска да продължава да хапе. Айде, сега, ми кажете, от де да си я набавя тая мръвка, кат съм ядена постоянно??????? М???

Айде, другият път още, че то трябва скрита камера да се сложи, за да не се забрави всичко.