Откъде да почна? От това, че, въпреки всичкия шум, който се вдигна по въпроса с липсващите БЕЗПЛАТНИ лекарства за онкоболните деца, никой не … реагира, ако и да беше бомбандиран от мамамеми, въпреки че доста блогъри писаха по въпроса, въпреки че са разпратени десетки писма до различните институции, шоу-програми, заинтересовани, пострадали от държавната безотговорност, въпреки публикуваната информация в предаването на Валя Ахчиева и във фейсбук от известно количество народ. Но, пък, колко сме щедри, ние, българите – пращаме смс-си, за да спасим децата на Хаити. Знам. Звучи отвратително егоистично. Но вие се замислете за трагичната иронията. Жалко е. Дава се гласност на всичко, което могат да отвеят – ‘ма тва да спасим планината и зеленината, ‘ма тва уличните кучета, боклука на София, излагацията на тоя или ония депутат, ‘ма тва гей ли е или не е Яне, пък Слави се бил разсърдил на бат Бойко. ‘Ма тва, че пускат разни престъпници срещу нищожни гаранции, ама народното събрание имало нужда от ремонт, ‘ма Божидар Димитров направил грешка, да дадем пари за изчезналото българско наследство, да гласуваме за нам си кви филми български, обаче що да се погрижим за бъдещето на нацията? Или, както преди време господина Щерева рече и отсече: „Нема нужда на онкоболните да им се отпускат пари за лекарства.“ Де, бре! Де, шамарите, де! Но, в същото време, има пари за луди реформации по улиците, има пари за невероятни кампании, има пари за празнуване на рожденни дни на кметове и пазене от полицията в работно време, че за децата ни ли да дадат? Що? Кво ще спечелят от тях? Нищо. Най-много да ги излекуват, че да продължат да дават 35-те лв месечно.  което не е малко, оценяваме го. Иначе ние сме едно много загрижено общество и ах, колко сме себераздаващи се! Не мислете, че не ме е грижа за тези неща, които изброих. Грижа ме е. Но си имам приоритети и децата ми са на първо място. И аз пускам смс-и за таква или онакава кауза, ако и държавата да ми прибира парите за това. За кво ми взимат половината заплата за данъци, за кво ми увеличават всяка година здравната осигуровка, а толкова да нямат пари да платят лекарствата на децата? Айде, не на мене тия, дет почти нищо не разбирам, но, пък, поне до толкова мога да си задам въпросите, дето остават без отговор. Трябва ли човек да осъди държавата, за да му даде това, кеото тя самата е постановила?
Когато влезнахме за първи път в болницата с Дени, мъжът ми си остана вкъщи, за да гледа тогава 7-месечния Любо. И така близо година. Сещате ли се, че, ако нямахме спестени пари и с помощта на родителите ни, ние щяхме да си загинем? Мъжо тръгна на работа и така успяхме да си платим лекарствата, които, иначе, СА БЕЗПЛАТНИ! БЕЗПЛАТНИ СА, ЕЙ, ВАГАБОНТИ ДЪРЖАВНИ! ДЕЦАТА НИ ИМАТ ПРАВО ДА ЖИВЕЯТ! Щом искате млада държава, а не, пълна с бедни пенсионери, ми погрижете, се, бе! (пардон, без ‘бе’). Не са виновни фирмите, които не внасят, виновна е държавата, че не иска да отпусне пари за това.

Реклама