Бисери от тук и там

10 коментара

1.“Дедьо й – Ама, бебетата не говоряяяят, виж Любо, че не говори.

Деница спори и се дърли – Моето говори!

Дедьо й – Не говорят, бе!

Деница – Нееее, моето бебе говори, има копче, виж – ‘айдадададаа’ и куклата се разписука из цялата къща, като ни хвърли в луд смях с изобретателността й.


2. Дедьо й – И сега,  кравите кво дават – мляко или шоколад?
Деница – Миии …  не съм сигурна … шоколад! – ах, на мама умното, бре, колко е хубаво, че не яде шоколад! За разлика от брат си. Он го плющи кат’ адаптирано мляко и крещи:“Абм-бабм! Абм-бабм!“ 😦

3. Дедьо й – М, тва е тъпо име Барамунди, дай да го кръстим Маша, Зоя, Катя и още имена от близкото ни руско минало, които мене ме заливат от смях, но хвърлят в луд и не тих ужас Деница … след кратък размисъл и мене хвърлят в ужас, но тих и побързвам да погледна дядо й с укор и да изсумтя: „Ъ! Маша! Абе, дядоооо! Стига й налива акъли в главата!“ Дедьо й се киска в луд възтрог, че прокарва еретични идеи в малката рошава главица. Но тя е упорито диване: „Не, бе, дедьооо, Б алямунди е …  отивам на бо’ницата, да слушаш майка ти (мене) и Любо!“
Дедьо й – Аз да слушам Любо?
Деница убедена, та дрънка – Дааааа!


4. Дедьо към Любо – Тва, кое ухо не слушаш, бе, кое? Да го измием с маркуча …
Деница услужливо – Лявото, дедьо, лявото! 😆   😆   😆  😆  😆

ееехххх …

има 1 коментар

Истина е, че ГлаксоСмитКлайн са продали правата си на друг, но това не означава, че не правят доставки. На мене други въпrоси ми изникват – защо лекaрството е изтеглено само от България, а в другите страни го има свободно? Какво е това безхаберие от наша страна (държавна) и след като в закона пише, че министърът има право да да внесе такова лекарство, което е забранено на територията на България в интерес на пациентите и тяхното здраве, защо м-р Нанев си бара ушите и нищо не прави по въпроса, ‘ми ми тегли локуми за търгове, лицензи и дрън-дрън-шикалки? Защо ни отвяват с тъпи препратки към разни службици, дето само им плащаме заплатите и защо си мислят, че им вярваме, че вършат работа? Не сме чак толкова прости.Щото те ГСК си правели доставките, стига да им се поръча, нали разбирате? Къде мирише точно …

После пак.

За повече информация ТУК

Енджой, дет се вика 🙂

Напред, дружина!

14 коментара

След нападките, че съм пищяла държавата да ми помага, реших наистина да попищя и им пратих писмо, което го има качено в групата , като добавих някои неща от гледна точка на засегнат родител. Разбира се, отговорите, които са получавани до тук, са само препратки към други дирекции и преименувани службици. Да не повярва човек на колко хора плащаме да си вършат работата, а те да си играят с нас на народна топка. Доста безсърдечно. Чудно ми стана и с изказванията в предния пост за ‘предписана агресия’, ама аз в това съзирам ново вземане на пари. Кой нормален човек ще предпише да бъдеш по-агресивен? Разбира се, всеки си е башка луд – некои сме пацифисти с нагласата, че мухи се ловят с повече мед, а други са с рогИте напред. Нищо, де, на мене продължава да ми е странно.
Още едно уточнение – повече няма да одобрявам коментари, които ми казват, че съм разболяла дъщеря си, защото само фактът, че сте далече и анонимни, ви предпазва от обезглавяване от глезените нагоре. Тъй като не съм вулгарна и не искам да бъда, за това просто няма да ви се дава право на мнение. Ако искате да си го кажете – е, нет широк, нет ти роден наш. Ходете си дуднете другаде.
Мислех да престана да пиша за тази борба тук. Но няма. Гласността му е майката, както и  се изразиха в групата говорейки за континюитет, жалбоитет, съдоитет и победното гонитбоитет до дупкотет! Стронгли рекамендвам борбата да продължава, щото веке развяхме знамето и запяхме за бойната дружина и ке веке не сме рая, та, господин Нанев да си отваря ушите и да си размърда мозъка, а не да ни лъже като циганин на морето за пресните семки.

Междувремено, аз ще ви пълня главите с лафовете на чаветата, за сега ще се въздържа само до на Дени, щото на Любо му са леко (съвсем леко) неразбираеми:

‘Не ми затваляй ватата, „мъзелива девойке!“ ‘-  бързам да уточня, че за нея ‘мързелив’ е вид похвала. Малко гузен-негонен бяга, ама …

„Мамо, мамо, извадих ти и двете маслотата!“ – крещи възторжено. Разбира се, че, все още не сме усвоили кроткото разговаряне, а всичко се казва в екстаз и на един дъх, ако може.

Уауазница беше миналата седмица, днес вече имаме напредък в гого … ех, забравих го, а сега е сърдита и сънлива, досущ кат истински лъв и ме отвя на молбата ми …

Любо се кефи да хапе, скубе и щипе, плюс страхотното нюнюрене … Създават ни невероятни положителни емоции и за това сме влюбени в тях до уши 🙂

О, как щях да забравя любимото ми разтапящо: „Мамо, заблявих да ти кажа, че имаш стляхотна плическа!“ или „Обичам те, мамо! Ти си стляхотна!“ … разбира се, всичко е казано в момент, когато се пеня, но има и проблясъци, когато не се пеня 🙂

Разбира се, че забравих, та се връщам да добавя.

Наглото хлапе ми вика: „Ти си дебела дуда и голям звяль!“, но пък е много щедра в похвалите си. Обяснявам на Любо, че, ако продължи да пише по масата, а не на листа, ще му взема химикала. Деница ме поощрява: „Браво, бе, мамо! Ти се справи!“

Със сигурност има още, ама … с една глава за къде по-напред?

Айде, усмихвайте се повече 🙂

ох … и още веднъж ох!

44 коментара

Уморена съм, а току-що станахме от сън с децата. Любо се размуча по никое време, Деница го прие като сигнал за ставане и сега ма’а царевица, а Любо си ‘мие’ зъбите. Мене ме боли главата. Нееееее … този път не е от времето, а от малините. Искам спокоен сън. Не за една нощ. Не за хиляда и една. Много искам, знам. Искам, по възможност, всяка нощ да ми е спокойна. А не цяла нощ на сън да пиша писма до премиери, да задавам въпроси, да плюя по фармацевти и висши служители. Само дето не се сещам кое им е висшето на висшите служители. Тва, че акат от високо ли? И го отнася цялата нация? Уморих се да се боря и да се страхувам. Да се страхувам, че нещо може да се случи с детето. Да се страхувам, че, ако си отворя устата, може някой да ме погне и да навреди на семейството ми. Да се боря срещу тъпи хора, чиито амбиции са само как да се напапат, щото той курбанът като залояса … Не проумявам как може да има такива хора, честно.  Как може да предписваш по-скъпи лекарства, когато има техен по-евтин еквивалент? Как може министър да бъде оставен да бъде убеден, че това е по-хубаво, без да се запита за кого е по-хубаво? Как може министър да каже на родители в болка, че те нямало право да казват как да се лекуват децата им? Как може да са толкова дебелокожи и безсърдечни? Как може да не четат между редовете? Как може да има лекари, които погазват всичко човешко в себе си за некой друг лев? Ми, ти, безразсъдни лекарЮ, и ти, висши чиновнико, нали утре ще изпаднеш в моето положение? И какво ще правиш тогава? Дали ще ти обърне някой внимание само щото си висш? Ами, ако се окаже, че детето ти има болест, която е до живот? Или няма измислено лечение? Или има лечение, но е експериментално и не се знае за страничните му ефекти? Какво ще правиш тогава, ти, о, безсърдечни? Ще заведеш детето си в чужбина? Колко от нас го могат обаче? А всички искаме да работим, за да можем да плащаме това, което се предполага, че държавата е обещала да го достави безплатно. Някой виждал ли е мъката в очите на родител, който едвам сдържа сълзите си пред детето си не заради друго, ами, защото се чувства безпомощен …

Ще продължа да пиша … ама не сега, сега отивам да папам.

Прайд ли е, чудо ли

11 коментара

Ейййй, нема приспиване тоя моя прайд! Блещят се в тъмното, не ми требе ламБа. „Мамо, ще ми изпееш ли песничка?“, а аз вече муча в сумрака в опитите си да ги кротна. Днес реших, че ще ги приспивам заедно в една стая, а не само да подвиквам кат хамалин на Деница от другата стая. Разбира се, ефектът беше същият. Грам уважениекъм майчината ми персона. Подхвърля ми се „доб’е, де, мамо“, както се подхвърля кокал на куче и пак си прави нейното. Любо и той много важен. Като реши, че е пил достатъчно мляко, директно се забучи на леглото. Викам си: „айде, тук ме огря от раз“ Кво от раз, брате, половин час се въртя като ветропоказател. Та върху мене ли не ляга, та не блъскá стената с крака ли, та не мучеше  въпросително „мамо“ ли и пак отново и отново. В същото време Деница вече се е присламчила до нас. Аз съм по средата, нея съм я гушнала с едната ръка, Любо се опитвам да го хипнотизирам с галене по личицето. „Мамо, пей!“.  Замрънквам аз тяхна любима песен. „Мамо, по-тихичко пей“ Еееееееееее, чéта, аз да не съм радиостанция „Геновева Шотлекова“? Ай, моля ви се! Гледам часовника, минали 15 мин. Деница се върти кат изоглавена, Любо – тоже. Отвяват ме с „доб’е, де“ и пак – търкул насам, търкул натам, за разнообразие ме постъпкват кой с 18, кой с 12 кила. Ама, аз не се натискам да ставам. И без тва ме боли врата и главата. Което ме води до следното – постоянно съм заплашвана с побой – юмручен, шамарен, словесен. Я от странско, я от нашенско, я от шопско. ‘се на някой не съм удобна … Мислим да емигрираме в некой манастир. Там ще дам обет за мълчание и ще бера малини на воля. И горски ягоди. Оказа се, че това главоболие, което ме мъчи от около седмица насам, не мъчи само мен. Оплакох се на една продавачица. И тя имала същия проблем – съвсееееем леко виско кръвно. Голям зор ми дава обаче. Все едно имам забит пирон във врата. Мáртин, озапти се, не е в мене проблемът. Стигнахме единодушно, че е от атмосферното налягане тоз дискомфорт. Както и от постоянната липса на шоколад.  Те, тази несправедливост (последната) биде поправена веднага и на място!

Малко любов и наглост за празниците

9 коментара

„Въльни ми детското, нагла жена!“ – заповедта е отправена към мене, когато съм имала наглостта да отговоря на дружеско запитване по скайп и по този начин съм й скрила детското.

„Мамооо, не сега! В момента чета вестник!“ – протестира, че я гъдкам. Що за наглост имам да я закачам баш когато чете ‘честник’ (списание „Мечо Пух“)

„Деница, затваряй веднага устичката и очичките и заспивай!“ – лошо се карам аз, докато давам на Любо млякото преди сън. „Ох, доб’е, деее, доб’ееее“ – отговоря с досада, неправейки нищо от това, което съм се осмелила да й кажа.

„Дени, моля те, спри да крещиш! Чувам те и когато говориш тихо и кротко!“ – „Доб’е, деееее“ – с познатата досада ми се отговря, последвана от нов боен вик от сорта, примерно на: „мамооо, бъзо ела да видиш!’ Ще го изпуснеш! Бъзо ела да видиш кучето ка кси дъжи лъжичката с ушите“

„Вве’нага ми го обели или ще се обадя на полицията!“

„Ясно ли е? Ясно ли е, питам“ – карам се, след като е ударила Любо с врата, въпреки че всяка втора забелжка ми е от сорта на „С вратите не се играе“ Обикновено, когато питам „ясно ли е?“, се е научила да отговаря ‘ясно е!’, а аз казвам „айде да видим колко е ясно“. И един път, натирена да спи(ох, милото), след въпросния удар с вратата, от кйто на Любо ми излезе джонга, колкото половината квартал, аз пак я питам: „Ясно ли е?!!!“, тя отговаря: „Ясно е!’ Аз си спестявам „Айде да видим колко е ясно“, но точно обръщам гръб и чувам наглото: „Айде да видим колко е ясно“ 😆 Доста трудно ми беше да не се разхиля гласно, хвърляйки се на земята от смях.

Иска да й дам ‘мускакачката’, за да чистила тя.

Изсипа половин тон червен пипер в о’лета(омлета)

Имах глупостта да я науча да отговаря на дедо си с „Само ти така си мислиш“, но не може да довърши с „и група съвестки учени“. И по-хубаво, щото сега, като й кажа нещо, тя веднага ми отговаря: „Ти така си мислиш“ Де, брееее … Де, брееее …

Карам я да сяда да яде.  „О, неее, не може да бъдееее!’ – започва да вие като професионална оплаквачка. „Не мога да повя’вам“

После повече, че Любо все да мучи от скука.

О, да, любимото ми е, когато тръгваме някъде и Деница с басов гърлен глас да почне да заповядва: „Айде, чéта!’

Както и култовото: „Щом тати се мота, значи сме готови!“

айде …

made to love u :)

3 коментара

аххх … ето на това танцуваме и крещим с децата по цял ден 🙂

Older Entries