Ши-нинджата пореше въздуха с краката си, носейки сравнително тежките чанти. Беше облечена точно досущ кат една нинЖа. Качулката с косми, нахлупена до под миглите, плетеният чуден шал, нахлузен до над миглите, ръкавиците, които пазеха от студ и впиващите се оръжия в ръцете под формата на дръжки на торби … само крачетата й бяха слабо място с тези иначе толкова елегантни леко хипарски боти.ккхътлйкйлхгйкхлгглйхой ъо6кхгййхгнбкйгйхйкгйхгхгггфхгйигфхфгдгфхдгфхгдгхфйдгхрухгфйхругтуххрхфйу … мда, това е опитът на дъщерята на Ши-нинЖата да преведе какво е искала да каже Ши-нинЖата, разбира се опитът е сполучлив, но само за тези, които владеят „хклйн.кхйсл;кайдлксйлд“. За всички останали – сори, майна, тва е положението   :mrgreen:

След поредното отплесване Ши-нинЖата си забрави мислите, но се сети за бръснещия вятър и как хората я отбягваха по тъмните улици, мислейки за поредното среднощно чудо(вище), което броди по света с пазарски торби.  Наближи последния магазин, в който трябваше да влезе(все пак и Ши-нинЖите пия бира) и тя с мисъл свали качулката, все пак беше от клана на суетните нинЖи. В това време по новините казаха, че щяло да има лек ветер. Де, бре, лек ветер, що не дойдеш ти на нашия булевард, промълви на японски Ши-нинЖата, с което предизвика искреното любопитство на двамата сеирджии и продавача, които я погледнаха усмихнато-любезно-любопитно-съжалително. Ши-нинЖата дори не обърна внимание, че пак е мислила на глас. Така трябва – великите мисли да се произнасят на глас … ‘се пак … не знайш когиж ша хвани дикиш … Прибра се Ши-то и чу: „Мамо, мамо, купи ли ми цалевица? … Цалевицата да ми се отволи ве’нага!“  😆  😆  😆

Advertisements