Според министъра на здравеопазването, лекарства има. И то бол. ‘Секакви, дет се вика. Не, че искам да го изкарам лъжец, но това не е точно така. Хората, които са търсели въпросния медикамент Пуринетол, знаят много добре, че в края на годината не можеше да се намери по складовете, а, ако се намираше из някоя аптека, то това е било единична бройка останала в недоглеждането. Не можело било да се прави кой квото си иска – хрумнало ми е на мене, че детето ми трябва да приема отрова, щото така пише на опаковката, и съм тръгнала да ръчкам света. Не може така, другари! Стига сте си играли на политици! Потърсете човешкото в себе си и му дайте малко въздух. И ще бъда емоционална – да! Защото става въпрос за живота на моето дете! Не е въпросът, че тези лекарства ги има по света. Въпросът е, че ги няма тук. Не е чак до там въпросът, че точно тези лекарства не са чак толквоа скъпи, но са си баш скъпи особено за хора без възможности. Въппосът е, че държавата отказва да ги внася. За некви заместители се говореше. Още в началото на химиотерапията Деница получи силен алергичен шок от Ел аспаргиназата след 4-тата вливка. Да не ви обяснявам в къв гърч изпадна от болка, как главицата й посиня за суперкратко време, как се гърчеше от болка в корама. Беше спряна веднага системата. Разбира се, първият ми въпрос беше – „Ами сега? Няма ли некъв заместител?“ Няма. Въпросът не е ние като родители да си набавяме лекарствата. Въпросът е, че това е работа на държавата. И не тръгвайте да ме убеждавате, че не е така, защото държавата така ми е казала с най думи прости. „Стой при мене, аз ще се грижа за тебе“ Да, де, ама йок. Тъпо ми е. Министърът ни изкарва лъжци. Не бива така … не бива …

Advertisements