Уморена съм, а току-що станахме от сън с децата. Любо се размуча по никое време, Деница го прие като сигнал за ставане и сега ма’а царевица, а Любо си ‘мие’ зъбите. Мене ме боли главата. Нееееее … този път не е от времето, а от малините. Искам спокоен сън. Не за една нощ. Не за хиляда и една. Много искам, знам. Искам, по възможност, всяка нощ да ми е спокойна. А не цяла нощ на сън да пиша писма до премиери, да задавам въпроси, да плюя по фармацевти и висши служители. Само дето не се сещам кое им е висшето на висшите служители. Тва, че акат от високо ли? И го отнася цялата нация? Уморих се да се боря и да се страхувам. Да се страхувам, че нещо може да се случи с детето. Да се страхувам, че, ако си отворя устата, може някой да ме погне и да навреди на семейството ми. Да се боря срещу тъпи хора, чиито амбиции са само как да се напапат, щото той курбанът като залояса … Не проумявам как може да има такива хора, честно.  Как може да предписваш по-скъпи лекарства, когато има техен по-евтин еквивалент? Как може министър да бъде оставен да бъде убеден, че това е по-хубаво, без да се запита за кого е по-хубаво? Как може министър да каже на родители в болка, че те нямало право да казват как да се лекуват децата им? Как може да са толкова дебелокожи и безсърдечни? Как може да не четат между редовете? Как може да има лекари, които погазват всичко човешко в себе си за некой друг лев? Ми, ти, безразсъдни лекарЮ, и ти, висши чиновнико, нали утре ще изпаднеш в моето положение? И какво ще правиш тогава? Дали ще ти обърне някой внимание само щото си висш? Ами, ако се окаже, че детето ти има болест, която е до живот? Или няма измислено лечение? Или има лечение, но е експериментално и не се знае за страничните му ефекти? Какво ще правиш тогава, ти, о, безсърдечни? Ще заведеш детето си в чужбина? Колко от нас го могат обаче? А всички искаме да работим, за да можем да плащаме това, което се предполага, че държавата е обещала да го достави безплатно. Някой виждал ли е мъката в очите на родител, който едвам сдържа сълзите си пред детето си не заради друго, ами, защото се чувства безпомощен …

Ще продължа да пиша … ама не сега, сега отивам да папам.

Advertisements