След нападките, че съм пищяла държавата да ми помага, реших наистина да попищя и им пратих писмо, което го има качено в групата , като добавих някои неща от гледна точка на засегнат родител. Разбира се, отговорите, които са получавани до тук, са само препратки към други дирекции и преименувани службици. Да не повярва човек на колко хора плащаме да си вършат работата, а те да си играят с нас на народна топка. Доста безсърдечно. Чудно ми стана и с изказванията в предния пост за ‘предписана агресия’, ама аз в това съзирам ново вземане на пари. Кой нормален човек ще предпише да бъдеш по-агресивен? Разбира се, всеки си е башка луд – некои сме пацифисти с нагласата, че мухи се ловят с повече мед, а други са с рогИте напред. Нищо, де, на мене продължава да ми е странно.
Още едно уточнение – повече няма да одобрявам коментари, които ми казват, че съм разболяла дъщеря си, защото само фактът, че сте далече и анонимни, ви предпазва от обезглавяване от глезените нагоре. Тъй като не съм вулгарна и не искам да бъда, за това просто няма да ви се дава право на мнение. Ако искате да си го кажете – е, нет широк, нет ти роден наш. Ходете си дуднете другаде.
Мислех да престана да пиша за тази борба тук. Но няма. Гласността му е майката, както и  се изразиха в групата говорейки за континюитет, жалбоитет, съдоитет и победното гонитбоитет до дупкотет! Стронгли рекамендвам борбата да продължава, щото веке развяхме знамето и запяхме за бойната дружина и ке веке не сме рая, та, господин Нанев да си отваря ушите и да си размърда мозъка, а не да ни лъже като циганин на морето за пресните семки.

Междувремено, аз ще ви пълня главите с лафовете на чаветата, за сега ще се въздържа само до на Дени, щото на Любо му са леко (съвсем леко) неразбираеми:

‘Не ми затваляй ватата, „мъзелива девойке!“ ‘-  бързам да уточня, че за нея ‘мързелив’ е вид похвала. Малко гузен-негонен бяга, ама …

„Мамо, мамо, извадих ти и двете маслотата!“ – крещи възторжено. Разбира се, че, все още не сме усвоили кроткото разговаряне, а всичко се казва в екстаз и на един дъх, ако може.

Уауазница беше миналата седмица, днес вече имаме напредък в гого … ех, забравих го, а сега е сърдита и сънлива, досущ кат истински лъв и ме отвя на молбата ми …

Любо се кефи да хапе, скубе и щипе, плюс страхотното нюнюрене … Създават ни невероятни положителни емоции и за това сме влюбени в тях до уши 🙂

О, как щях да забравя любимото ми разтапящо: „Мамо, заблявих да ти кажа, че имаш стляхотна плическа!“ или „Обичам те, мамо! Ти си стляхотна!“ … разбира се, всичко е казано в момент, когато се пеня, но има и проблясъци, когато не се пеня 🙂

Разбира се, че забравих, та се връщам да добавя.

Наглото хлапе ми вика: „Ти си дебела дуда и голям звяль!“, но пък е много щедра в похвалите си. Обяснявам на Любо, че, ако продължи да пише по масата, а не на листа, ще му взема химикала. Деница ме поощрява: „Браво, бе, мамо! Ти се справи!“

Със сигурност има още, ама … с една глава за къде по-напред?

Айде, усмихвайте се повече 🙂

Advertisements