Ако ще ви затриват, поне да е болезнено, гласи максимата. За целта си докарайте месечна, жестока, нечовешка болка в гърба, която първо започва от една точка, после се простира през по-голямата горна част от гърба, в частност между плешките. Така. Когато децата заспят, да не сте посмели да лягате и вие! Това е 1. противопоказно за оцеляването ви и 2. друг път ще го мисля. Когато се събудят децата, изтанцувайте няколко пъти Stomp, като е желателно и препоръчително едната част от рапа да я танцувате с дете в ръцете. Това гарантира приближаването към края на мъките ви, но пък ще бъде съпроводено с най-сладкия смях в света. Така. След това, със сигурност, едвам ще гледате от болка, но задълженията ви хич не са приключили – принцеса на едното хлапе, на другото – царевица, вода на едното, сокче на другото … put your hands in the air …  makes me wanna dance … stomp … некоя друга брейкаджийска стойка и продължавате … сваляте едното хлапе (по-наглото) от шкафчето, върху което се е качило със зор, то го е приема за нов танц, но този път не се предавате. Накрая, казвате си „край, до тук бях“ и лягате. Наглото го приема като покана да четете книжки, а шишът в гръбнака ви дори замъглява погледа ви, но нищо … време е да си изпълните майчинските задължения в обучаване на чавето за ‘букички и цифички’. После то решава, че е време за физзарядка и започва да скача върху вас. По-наглото дочува тъжните ми отиващи си стонове и пристига с палавата си усмивка, включвайки се в галимацията … спасява ме звъна на телефона … кой го е направил с песента на патето Яки … та едвам го чух …

Advertisements