Една от целите на блога е да известява драгия зрител кога притежалтелката му се е постригала и време ли е веке. За да не притесняваме иначе високоуважавания читател със сметки е ли, или не е време да се постригвам, идвам да доложа – постригах се. Разбира се, крайно късно, за ужас на фризьора, но, пък … когато-тогава. Започва ме девойчето, смело, нахъсано, със замах, дори изглеждам хубаво мокра и нерошава. За първи не приличам на мокра мишка, докато ме постригват. Една точка за момéто. Продължава със същата енергия и желание. Още една точка. Напредва. Аз пък бързам, че тъкмо седнах на стола и ми звънна важен човек, та леко го отвях и бързам, че да върна обаждането. И що да видя … аз съм прекрасна – отвсякъде стърчи … неустоима съм! Прекрасна съм! Дори се прокрадва еретична мисъл да не се роша – то и така си стърчи. Постепенно видът ми става леко кучки-ки, повдигам едната вежда тип ‘юнак Въцо’, ‘ма си трая още, после стилът става авангардно-арогантен, но пак бива … за сега. Готова съм да се разцелувам сама. И изведнъж тва девойче избесня – кат ‘зе да ме зализва, да ме приглажда, де, бре, подгънах коленете … Кощунство се извършваше в този момент, драги зрители. Нападателят по северното крило с няколко ножици отне рошавото ми достойнство и ме остави гола и неприкрита пред централния нападател на противниковия отбор. Вече истерично пищях на ум и се заканвах: „Само да излезна! Само да излезна! Ти ще видиш! Само да излезна!“ Взе сешоара и започна да ме суши. Продуха ми ухото. Леко смръщих вежди и притворих очи от горещата болка, но, явно, се е изтълкувало погрешно и пак ме продуха в ухото. Нищо. Аз продължавам да се заканвам. Добре, де, стига реза тук, съвсем без коса ме остави … а, добре, така е добре … неееееееееееееееее, не зализвай, моля те, недееееееейййййййй … душата ми пищи в агония … Жестоко е, драги зрители, нечовешки жестоко … Взима лак за коса и пръска срещу струята на сешоара. Сега съвсем ще оплеска работата и ще ме запечата зализана. О, ужас! Не се прави така, моме, не се прави така. Тя не се спира. Търси некъв друг запечатващ инструмент. Намери го. Нанася го. Носи огледало и с надежда в гласа пита: „Така харесва ли ти?“ „О, да“ – успявам да смотолевя. Добре, че показа малка част от гнездото. Милото ми гнездо. Беше съсипано. Платих и избегах. Нароших се. Прибрах се. От нарошването немаше и помен. Бате ме аресá с новата прическа. Аз – не. Нароших се. Този път успешно!

Advertisements