Време е, викам, да разтворя бумагите с лафове на Деница. Брейййй, напоследък се хващам, че все й повтарям едно и също: „На много отворена ми се правиш“ Това трябва да иде да ви покаже колко много му знае балалайката на хлапето. Голяма остакярка е. По гръб не пада.

„само ми дуднеш на ухото“ е една от забелжеките й към мене …


Разира се, трябва да съм честна към хлапето си, то не само каканиже и строява, но и е много послушна. Понякога. Гледа една котка и вка на дядо си да види котката, той я пита кво правела и тя казва: „Тъльси малки коталякчета“

Когато изпадне в мамино умиление, е готова на всичко за мене и отговорите й варират от „Да, капитан-мамо!“ до „Да, сър-мамо!“

„Любчо, вече нямаш угода!“ – явно Любо е прекалил в искането си да й отмъкне некое от многобройните бебета.
„Дядо, забрави да ме люляш!“ – го укорява, а той, милия, се е загледал наникъде и верно е забравил/
Аз – „Дени, отиваме при дядо и няма да му се караш, ще го обичаш и уважаваш“

Деница – „Щооо?“

Аз, чудейки се що, се хващам за първото, което ми хрумва  „щото е стар“

Деница – „Ама що е стар дядо, не искам да е стар, айде да си купим нов“

Аз не искам колененки!“

„две калинки пъсти лялялинка …  „, както се казва в известната песничка с калинките 🙂


Слага си маратонките, но ги е обърнала обратно и мрънка, че така щели да й са неудобни, обяснявам, че ги е обула обратно. „А, да, правилно ги обърках“

„Татеее … оппаа … мамооо …“


„Къде отиваш, стляннико?“ – пеейки, подвиква Деница на Любо, който бяга, чул рекламите …

Advertisements