Винаги съм искала, когато се родят децата ми, да им правя албуми – тук е на толкова, тук му расте зъбче (виждате ли онази подутина, дето всички я виждат, а само аз не? – е, това е! –  и гордо се дуя), тук изяжда първата си луканка, тук се заля с нам-си-ква супа, тук излиза от банята, я с каква хубава хавлийка си, с уши на зайо байо, тук си цепна веждата, тук те лепиха, тук покатери катерушката, тук ти слагат абокад, а ти си герой, тук дърпаш дядо Мраз за брадата и т.н., и т.н. … Да, де, ама добрите намерения не винаги се превръщат в усмихната реалност по много причини.

Преди няколко седмици егото ми бе така хубаво погалено и натъкмено, че сега ще ви разкажа за какво иде реч.Отварям си пощата един ден и гледам писмо от непознато момиче със сабджект Оценка. Бре! Кой съм аз, че да оценявам. По-принцип не отварям непознати писма, ама си плюнах три пъти в пазвата, дръпнах си ушето, тропнах на бюрото, завъртях се в пирует 4 пъти, казах „който го е страх от мечки да ходи да бере малини“ и го отворих, а вътре … ех, вътре … кат се засипаха едни хвалебствия за мене … кат прокапа оня ми ти медец … Канят ме да разгледам http://beboran.net/, да го изпитам и да си кажа мнението. Разгледах го. И останах очарована. Това беше мечтата ми по-горе в онлайн вид. Като се разах-ках, като се разох-ках, кат се разръкоплясках … И подарък ми направиха! Ставаше все по-хубаво и по-хубаво! Дори и покана получих за официалното откриване на сайта … Тук вече ми стана тъжно, щото беше в София. Доста хора си мислят, че съм от София. Даже една девойка се отказа от среща с мене, щото не съм била планирала пътуване до София 😀

Този беборан.нет се оказа приятна усмивка в трудните ми дни. Усмихва ме, кара ме да се връщам назад, избирайки какви снимки да кача, да си спомня резулати, моменти … Вълшебно и вълнуващо … Енджой!

Advertisements