Работя(???) на компютъра. Идва Деница и иска да седне в мене. Аз не давам. Ще ми разлее кафето, все пак. Тя продължава да се муши и да прави опити да пробие блокадата. Аз отсичам: „Не! Ще ми пречиш!“ Тя – „айде, де, мамо, обещай ми, че няма да ти плеча!!! „вдигам рамене недоумяващо“

Пъне се да сложи някаква малка гривничка на един слон. „Кво правиш, бе, маме?“ „Искам да запуша на слона хобота … само ми блъмчи, цяла нощ блъмчи, блъмчи, блъмчи и аз не мога да спя – кукулигу-кукулигу и аз не мога да спя“ „отново вдигам рамене, недоумяващо“

„Дядооо … имам идея … ти иди на пазаля, аз ще се люлям“ „И кво да купя от пазара?“ – пита дядо й. „Краставици, марули и пеперуди!“ – отсича с увереност диването.

„Дядоо, отивам на болницата, ти няма да хленчиш!“

Иска да намокри пясъка, мене ме мързи да стане да го намокря, за да стават кофичките по-хубави и я кандардисвам да накара дядо си. Провиква се хайдушката: „Дядоооооо … може ли да полея пясъка?“

„Може ли да оцветявам, мамо? Точно сега!“

Любо влиза в банята и Деница започва да каканиже кат пекинез: „Любчо, излизай вв’енага от банята! И си бос ОТ сичкото отголе!“

Advertisements