ту май френд

Госпожица Слъчев лъч вървеше през гора Отчаяние и добре, че се сети да вземе едно брадве, което Принц Сияен беше оставил за нея. Въпреки изтощението и отчаянието, които я обземаха все повече и повече, тя не спираше да върви. В моментите, в които спираше, за да си вземе дъх, тя мислеше, че повече не може да продължи и ще си остане там – сред клоните с шипове, огромните корени, които я препъваха, гадните буболечки и комари, които я хапеха … но в следващия миг, като че ли само й име Слънчев лъч, й даваше сили и тя ставаше и продължаваше напред.

Най-накрая излезе от гората и се намери на прекрасна поляна, на която можеше да си почине и да събере сили да продължи до Долината на ягодите и цветята.

Докато вървеше и си тананикаше тихичко, радвайки се на други песни, които я съпътстваха из тучната ливада, ровейки из цветята и превейки си венец, изведнъж госпожица Слънчев лъч забеляза, че картината пред нея се променя и красивото зелено се превръща в блато. Това беше блато Многознайково. Започна да изпада в паника, но продължи да върви напред. До сега се беше била с чудовищата от Земята на двуглавите, беше преминала през гора Отчаяние, нямаше сега да се предава пред едното му блато. Но доста трудно намираше твърдо място къде да стъпне, за да не потъне. Всеки път, когато мислеше, че е открила правилния път, през който да мине, се подхлъзваше и падаше. Беше гадно и миризливо. Плюс новите стада комари, които я нападаха непрекъснато. Но нали си беше инат, госпожица Слънчев лъч премина с гордо вдигната глава, свръхмръсни дрехи и раница пълна с тиня и кал. Веднъж да се добереше до Долината на ягодите и цветята, нямаше да излезе от езерото. Щеше да изхвърли всички мръсни дрехи, принц Сияен щеше да й даде нови – чисти, светли, блястящи, по последната мода в Долината и тъкмо се беше размечтала за свежестта на продължителнта баня, когато о, чудо! – пред нея имаше бистро поточе, което я примамваше с клокочещи подскоци да влезе вътре. Това си беше награда в съзнанието на Слънчев лъч и тя се възползва мигновено от предоставената й възможност да не се яви зеленясала и миризлива пред Принца. Когато излезе от водата, видя малка къщурка, люлеещ се стол пред нея и усети аромат на кафе. С цялата си същност госпожицата знаеше, че е приготвено за нея. Влезе в къщичката, намери нови дрехи (за съжаление не беше рокля, обшита в сапфири, а пак екип за борба с природата). Въздъхна тихо ( още имаше да се катери, лази и бяга от преследващи я преследвачи), облече се, взе кафето и излезе да се порадва на настъпващия залез навън …

Advertisements