Блондина чу ‘кюфтета в бял сос’ и започна да слюноотделя. Беше й любима манджа, ако и да я беше яла 1-2 пъти в живота си. Тутакси реши, че ще я направи на домочадието и поиска рецептата от Ирония. Тя, на свой ред, беше свръхотзвчива и наизписа купища йероглифи, но Блондина като добра йероглифоложка(такава й беше специалността в Университета по Дърибус-Бърибус), веднага разбра за кво иде реч. Предния ден сготви по-малко спагети като количество, за да не се наложи да се изхвърлят, когато се окаже, че не са толкова вкусни като предстоящите кУфтета(както казва Деница) в бял сос. И така, прескачаме сутринта в болницата, кисненето в тетра, писъците и професионалните оплаквачески способности на дъщеря й и минаваме към следобеда на днешния ден, когато Блондина реши да запретне ръкави на блузката си с къс ръкав и да започне да меси каймата. Нищо особено, ще кажете. Така е. Но, когато е съпроводено със събирането на скъсана русалска огърлица, чиято половина отиде в стомаха на Любо, събирането на щипки, подреждането на маратонки и обувки тип детски … добре, че е два 4 следобед и бате Спаси ще си дойде чак в 23.30, та манджата може и да се протака. Каймата е омесена, изброените неща – събрани (няколко пъти), разговори по телефона (госпожа Дебелейкова е маниачка на телефонните разговори), но забравих да спомена най-важното – когато ти куца математиката, се захващаш с най-тъпото нещо за размисъл, когато има много по-важни неща. Започваш първо да сортираш на ум колко тенджери ти трябват – една, където да се прехвърлят спагетите, една за кюфтаците, една за тетрата, една за … а тва може в иначе толкова хубавия тефлонов тиган, всъщност … еййййййй, ама аз съм имала толкова тенджери, подскача с див възторг Блондина (да не забравяме, че госпожа Дебелейкова е доста емоцонална и от всичко изкарва емоция, та дрънка). И така – започва се … водата завира … говори по телефона … идва комшията … затваря телефона … водата ври .. разбърква достата киффтета … плесва се по челото в стил ‘ как можа пък баш сега па точно тва да се случи’, когато комшията й потвърждава опасенията, че може би тръбата на чешмата й се е спукала и от там някъде под чешмата се получава мокро петно, която тя в заблудата си е отдавала на отдадеността на мъжо й да мие чинии. Милият той! Добре, че е добра душа и носи на майтап. Както и да е. Започва частта със соса. Сетивата са изострени. Блондина никога не е правила подобни свещенодействия ( не готвенето, бре, хашлъци, белия сос) … абе … направи, квот’ направи, даже сложи и жълтък, който мислеше да не прави, щото в описанията на Идиотова й се стори тежичко за Дебелейковските възможности, но … от ней да мине, ай … турна и жълтъка … След няколко време дойде бащата на госпожа Дебелейкова. Голямото чаве се беше разположило на бар-стола и крещеше в несвяст: „Виж, дядо, правим торта!“ Истината е, че Блондина можеше да прави една-единствена торта – бисквитена и сега се разпра от готвене – то не беха куфтета, не беше торта … С помощта на Диване Първо тортата биде завършена, след известно време госпожата сервира вечерята, дядото определено одобри манджата ( а това е голям похвалък) и Блондина се разплу във всичките си 60 кила … а, може и по-малко да са … не знам, натам бие … ай, чета, лека и усмихната 🙂

Advertisements