Госпожа Клокочева миеше чиниите, когато дочу страховития тътен, идващ от никъде. Беше придружен със силен вятър, който издуха гнездото на достолепната 58-килограмова госпожа и го обърна навътре. Тогава дочу и същинския тътен на тътена, който се носеше по вятъра: „Мамоооооо … ела, да ти обясня нещооооо!“ Заповедната форма й беше много позната и госпожа Нагласена Клокочева само се усмихна в огледалото и погледна с разбиране и съгласие. Двете чавета скачаха по леглото и се кискаха до безобразие, а госпожата вършеше глупости. Леееекинко завидя на татко им, че ги гледа. Но бързаше – все още не беше заваляло, както беше обещал нахиления Чолаков, на когото все кроеше да го уволнява, и щяха да излизат. Щяха да ходят до Училището, където имаше детски кът за малчовци. Когато стигнаха до там, в детския кът вече имаше едно момченце. Клокочева леко се притесни, но, нищо, подтисна страховете си и пусна препускащите дечурлига напред. Когато Голямо влезе, се представи като: „Здравей! Аз съм Дени Принцесата на морето!“ и пое към залеза. Клокочеви старши се сгърчиха от смях, таткото на другото хлапе – тоже. Друго си е да си от царски сой. Принцесата на морето не се отдели от другото дете и нашата госпожа се загриза от яд, ако и да не беше виновна за изолацията, в която поставя децата си.

Както и да е, Клокочев младши пое към Сънните полета, Клокочева младша фон Отворкова, пардон – Принцесата на морето, се зазяпа в „Барби и трите мускетарки“ или „Барби и трите МУСКАКАРКИ“ и милата госпожа най-накрая подви крак. Такаааааааа … прескачаме … прескачаме … не е интересно … не е интересно … това също … идва момент, в който господата Клокочеви къртят, извинявам се за селски речник, спят дълбок разтърсващ сън, Принцесата се мота кат’ прани гащи из къщата и си играе с животните(плюшените, деееее, изтрепахме ги другите … пу-пу-пу), а нашата мила госпожа се е опънала на земята и тъъъъъъъъъъъкмо се пренася в света на бизоните, когато Клокочев младши разцепи и разлюля тишина с мощното: „Бббааааббббббммм!“ Нагласена подскочи в съня си стресната, с белото на очите видя стреснатото изражение на диването до нея, профуча:“ Ох, ужас“ и затътри уморени кокали към събудения наследник …

Мдаааааа … днес беше Денят. Госпожа Нагласена се къпеше веднъж годишно и днес беше зачеркнатия ден. Беше чувала, че е добре за здравето.  Та … беше уговорила собственикът на градската баня да я затвори него ден и да не пуска никого. НИ-КО-ГО!  Взе си копринените изтривалки (беше чувала, че с тях най-хубаво се мие човек) и пое към Банята. Както всяка година, докато се къпеше, госпожата смъкна две кила, пееше си къде на ум, къде на глас, докато по едно време се плесна по челото(също на ум, щот на мокро боли): „Ма, разбира се, че нема да иска да е капитан мустакан, когато е генералисимус!“  35 часа й трябваха да проумее простичката истина, че беше понижила в чин изключително важна личност … Досрамя е, но от парата не можеше да се разбере тя ли се е изчервила или … просто й е горещо …

Мдааа … не е лесно …

Никак не е лесно …

Advertisements