Има дни, в които е трудно да си усмихнат и да караш хората да се усмихват. От известно време, не мога да си избия от главата спомени отпреди година и малко и това ме травмира, особено когато остана сама. Днес, навръх деня на детето (хубав празник, бтв, децата са тооооолкова сладки, когато са развълнувани!!!! Деница разказваше на де що види човек в болницата и извън нея, че днес има празник  и отива да си купи подаръци) научих отчавайща новина, която ми стопи усмивката и надеждата, която таях и за която се молех. Единствено постоянното присъствието на децата ми не ми позволи да избухна в бурни ридания и да не отнеса целия свят в една голяма вълна от болка и тъга. И, слава Богу! … И, въпреки всичко, намираме надежда и знаем, че там, където няма плач и тъга, там е най-хубавото място … още десет минути и млъквам …

пс Дени ис джаст файн!

Advertisements