Попитаха ме кога сме ги събрали Чета де фърфалафос, та Деница е решила да спретне Агенция по запознанства, макар че, според мене, си е живо Сватбено дружество или както му викат Нещо си по радостни обреди. Или нещо такова.  Една красива сутрин някога, не помня кога, звъни телефонът по шуменско-шопски. Викам си: „Бре!“ на чист пловдивски и вдигам. Вилфорд, в целия си блясък, попита ще ли да е удобно. ‘Ма, как нема да е удобно?, викам и юрнах четата да чисти и подрежда, докато аз елегантно почивам връз прахосмукачката. И се започна Дъ Чакането. То, верно, аз фъфля, като обяснявам, и обяснявам едно към гьотере, ама, чак пък толкоз???? … Нейсе, след некое време, дойдоха – усмихнати, нахилени, доволни, че, най-накрая, слизат от колата, разгеле! Валката ми подари чу-ден! чу-ден! балкански букет, който по аромат ме върна в детските ми години  в Чехларе, когато обикалях Балкана със сестра ми и бартовчедите и бяхме страшилище за местните змии. Ба! Кого лъжа?! Видях една змия да ме гледа и Балканът се строполи от 10-годишния ми вик „Змияяяяяяяяяяяяяяяяяя“ … Както и да е … И като се разтичаха тия ми ти чавета, и като се закатериха (щото бяхме в детската градина), и като се разподскачаха … ‘бе, не ни се събра окото, ама се ‘аресáха диванетата. Деница обича да командери (кой не обича) и току пригласяше на Шувили: „Вальоооо! Не тичай! … Валентине! …“ Дори бе призната като добра имитаторка на майка му. После духаха свещи на торта, като преди това се почекнаха на де що видят играчки.

Ния … малката прекрасна Ния … видя Любо в действие. Тук идва ред на моите извинения към родителското тяло, ама … много се извинявам, хора, много! Първо й издърпа съвсем неджентълменски лаптопа от ръцете, а после в див пристъп на луда радост я докопал за шнолата. Милото ми мишле! (Ния тва, Любо … за него – ясно …) Маугли Две само правеше физономии срещу смръщената ми физиономия от далече … Двете ‘майки’ Ния и Деница имаха лек спор по въпроса Лигльо ли е или не рибата Рибок, която прилича на Немо. Тезата на Ния – Той не иска да заспива, затова е лигльо. Тезата на Деница – а, нееееееее, заспал е, не е лигльо. Моята защита – ааа, оправяйте се … и си избéгах. Достраша ме. В лъвски двубой не ми се намесва. Рискувам, и то много! Та, така … Разбира се, имаше и тук чекнене по катерушките, каране на лодка, тичане, висене по катерушките, гонене, пързаляне, не искане да си тръгва, искане да се ходи на гости, ама иди обяснявай къде е София и кво е друг град, изобщо, работата накрая беше:

Разбира се, имаше и физиономии: (пу пу пу)

Спете спокойно и усмихнато, деца! Ние ви пазим :*

Advertisements