Докато си тананикам и обикалям къщата в очакване на Госпожата, Деница ме пресреща с количката си, наблъсана с гушльовци и любезно ме заговаря:
– Добър ден!

– Добър ден! – прекъсвам си мънкането и отговарям пеейки.

– Ъъъъъъъъъ … има ли някъд тук магазин за условия?

-Магазин за какво?

– За условия. Накъде е? На ляво ( и сочи дясно)? На дясно(и сочи ляво)? Или на ляво(и сочи назад)?

– Назад – отговарям, нахилена, че съм я объркала, спомняйки си как когато питали сестра ми каква торта иска – синя, розова или червена, тя отговорила ‘лилава’.

В това време Любо ма’а гащи из къщата с пет монети в двете ръчички, една супена лъжица и един огромен фенер. Трудно му е да балансира, ама айде някой да се опита вземе нещо от ръцете? Да не говоря как започва да каканиже, когато не може да вземе още нещо в ръчичките си, щото му малки:))))) Невъзможно! Сега се е качил върху раклата, крещи: „Сссстааааа’т“ и скача, кискайки се, върху леглото. Деница вече си е сложила една корона на глава и две щипки за обеци. (?????) …

Advertisements