Гледам и аз финала. Друго може да не гледам, ‘ма финала гледам. Кво ли разбирам, ‘ма много груби тез холандери, брееее … Специално гледах кой е Касиас, че много го хвалеха. Видех го най-накрая. Ъ! Ми, аз си го представях с къдрички, а той дори накрая се разплака (пращам го в Лазуркшир да го успокоят, ‘ма не чува)… Ама големи артисти тия футболисти … па ше залегне, па ше омекне, па ше се хвърли за дузпа … знаем ги ние тия – ‘секи ден Деничето пада за дузпа … па ше ритне в гърдичките на онва хубавото момченце с номер 14 … сигур има отпечатък от обувката на гърдите … оранДжЕв дзвер такъв … Кво да кажем за нас … в почивката дръпна’аме едно македонско на Володя Стоянов – бате Спаси водеше, язе след него, Дени рипаше след мене, а супер Любо скачаше на леглото в другата стая, гушнал едно плюшено псе. От сега ги виждам с баща им как ме юркат след некоя друга година да им стъквам салатите, те да си гледат мача, ама не са познали … аз съм кралицата-майка, квото и да значи това … Олееееееее, оле, оле, олееееее …. Спаня геееееейнс, Спаня гейййййнс …

п.с. Мари, поклон и дъщерно благодаря!

Advertisements