От два дена съм страааашно уморена. Не мога да се наспя по една или друга причина. Къде такава, къде хубава(в инсомния съм била изпадала, казват 🙂  ), по цял ден се гърча от работа и хич не си давам почивка. Хич не ставам за работодател, хиииич – че ги измóрим работниците … Скапá ни се хладилникът. Разтече се. Кат на Идиотова очната линия Наложи се да взимаме друг. Пак работа. Тук да се премести, там да се премести. Тоя да се размрази, ония да се напълни. Па не така, па иначе, па жега, па дечурлига, па готвене, па бирата не става, па жега, па главоболие, па мисли, па …. ааааааааааааааааааааааа, четаааааааа … Па колко пъти прахосмукачка на ден … Деница току-що ме заплаши, че щяло да има пет-пет на памперса ми??????? Що за своеволие?!!!?Оградена съм от банда дребни нагльовци, които си играят с търпението ми на „тука има, тука нема“ … такова главоболие ме гони, че чак нямам качествено време на компютъра. Срамота! Друго си е да си избодеш очите в монитора … Идва Деница(прави се на бабичка): „Ще дадете ли на сталята госпожа мааалко супа … Пуууу, тази е отвлятителна супа!“ Вече дори и през процепа на очите си се вижда колко лошо гледам. Избяга. Диването не иска да влиза в басейнчето. Викам си ‘лелееееееее, аз, ако ми се позволеше да се чучна в басейнчето, немаше да мръднем от там’, ама къде ти такива екстри за морните ми телеса. Ония ден в сестрински разговор бидох подкрепена в анонимните дебелаци. Набира сила клубът. Скоро ще превземем света! Скоро! Освен това ме канят в едни конюшни и при тва съм канена с ритници и юмруци. Що за покана???????  Как ме боли главата, не е истина … (Цял ден аз оплявям. Момент, телефонът ми звъни. Ама, как така – аз нямам телефон?! – се чува Деничешко каканижене като фон на писането ми. Вчера ни водиха на ъъъъ … как се казваше … ония колички, малките, дето ги карат големи … както и да е, после ще се сетя, децата се почекнаха на една шантава пързалка, полудеха от кеф, после нападнаха малките колички за деца … Любо напоследък си изразява чувствата и емоциите, като реве като Чубака. Сериозно. Да се чудиш да се смееш ли, да заревеш като него ли. Стига да ми се ъпдейтне програмата, ще покажа и снимки … То, всъщност, за тва пиша глупости, вместо да пльосна снимките, ама, ей на – още се мота. Деница много обича да ни строява – стига се мота, още се моташ, Дени, отивам да купя нещо си – не мозе, сте се мотас! Де, брееееееее, войводоооо0 … Ае стига глупости!

Advertisements