Аз пак си подхващам моята тема … много съм уморена … то кой не е, де, ама, вече сутрин ми трябват час и половина-два да се освеста. То, верно, и, че не спя качествено, де, но това не е оправдание. За това напоследък изпитвам силна нужда на обяд да полегна. Нещо, което за мене е блях. НО … старостта си оказва думата.Днес дори Деница ме вкара в леглото – искала да й чета. Викам си ‘чудесно’ и без тва, ако я оставя още малко да се чекне така, може да си счупи врата, та легнахме с книга в ръка и зачетохме. Тя слушаше, ‘ма и бая се почекна допълнително. Не за друго, ми да не вземе да се повреди, ако стои мирно. Накрая се уморих и викам: „Край! Тук се слуша мойта воля! Довечера пак!“ и спрях четенето, а очите ми се затвааааарят, затваааааааааааааарят(низходяща интонация) и току ми скочи хлапето на корема: „Сега какво следва в списъка?“ Ми, кво, кво, масаж следва. Чинно и прилично ме отупа хлапето. „Сега какво следва в списъка?“ Сега следва гримиране. Гримира ме. Е, търчи при баща си да вземе необходимите материали, ама търчи, все едно 300-килограмова мечка тичка, така набива крак. Земя и небо се люлят, само тя не усеща. Гримира ме, лакира ме, отряза ми ноктите с пръстчета си(голям гъдел беше) и изведнъж пак ми скочи на корема „сега какво следвало в списъка?“ ми, от де да знам … викам ‘масаж на гръбчето’ и тва като взе едно бастунче, кат взе да ме тупа навсякъде … жална ми майка … явно, умората ми е била над болката, щото дори подложена на тоз лют тормоз, се унасях … После, когато Бен Тен свърши, насред най-големия пек в 6 следобед излезнахме с топка и колело да се движели децата. То хубаво, прекрасно даже, тъкмо и ние да поиграем нещо(волейболче, тва -онва), ама, жега, бре, батко … хубаво, поиграхме и после кат се опнахме на оня ми ти булевард, кат се разтичаха тия диванета, кой да хванеш по-напред. Аз му викам на Любо: „Спри!“, той хвърля един лек поглед назад, киска се и усилва темпо. Де, брееее … юначаго … майка ти е тюлен от специалните част(дебелите) … киска се хлапето и баш в колите се навира … и така всеки път по много пъти. Още пет такива тренировки и супер-дупер-сега-мега-моделките ще се гърчат пред мене от завист за изящносто ми тяло, изваяно с много пот и каканижене.

Advertisements