Моите чавета са достойни за операция „Наглите“. Малкият пич е толкова отворен, че иска да му целувам ръчичката, докато заспи. Ако си позволя да го пренебрегна и да реша, ей, сега е времето за тоталитаризъм в нашето семейство и ‘тук ще се слуша мойта воля!“, жестоко съм се излъгала, щото: 1. дава ми се малко време аванс, в който тъъъъкмо съм си помислила, че е заспал и 2. почва така да си къдри виенето, че и професионална оплаквачка може да му завиди и току е събудил и съседния квартал. Другото диване е още по-нагло. И приказливо. Думичката ‘искам’ до толкова успешно я е овладяла, че устата й е заела формата на думата. Днес я взимам с мене на тур за овации по магазините. ПРосто ей така – да позяпаме. Тя, разбира се, се уморява по някое време, и то доста, ама мрънка и върви. „Гушни ме, умолиха ми се клячетата, гуни ме … мамо, може ли да погоня гълъбчетата?“ Беги! – давам начален старт и хлапето прави обиколка на фонтана плюс 3 дължини на отсечката кино Балкан – Виенската Сладкарница … Иначе била уморена. Де, брееее … В мига, в който ме хваща за ръка, мънкянето започва на нов глас: „Умолих сеееее … гушни меее …“ „Нали беше уморена, как гони гълъбите?“ следва задълбочено мислене и последващ отговор: „Гушни мееее“ Ма, 20 кила си, бре, дъще, от де сили да те нося … Въобще не ми отразява воплите и си продължава мънкянето, аз си продължавам протестирането и така избутваме част от пътя. Накрая я гушвам. „Нали ще минем през МОЯ подлез?“ Бре! Да му имам собственическото чувство на тва хлапе. „Мдааа“ – едвам си отварям устата, пръхтейки под тежестта и жегата. „Внимавай да не изпуснеш торбата!“ – съветва ме чавето. Де, брееееее … де, брее … Влизаме в подлеза и тва кат хукна по ‘пързалката’ … уморена ли … колкото аз съм руса, толкова и тя е уморена … Излизаме, „умолиха ми се клячетата, ще ме гушнеш ли?“ След още малко мрънкане пак я гушвам, вече пуфтейки и простестирайки: „Ти мене питаш ли ме дали не се уморих?“ „Не те питам“ „А мене кой ще ме гушне, а?“ – продължвам да внасям въпроси в малкото главе, опитвайки се да я уча, че и другите имат чувства. „Аз ще те гушна!“ – отговаря и аха-аха да се разтопя от жертвоготовността й, въпреки че моменталически се визуализивах, чучнала се в ръчичките й, тя продължава“ама, ти много тежиш“ Бреееееййййййй … нагло, бре, нагло до небесата … тежала съм … лелееееееее … тежала съм била …Кво да кажа, драги зрители … тежа си ся, кво …

Advertisements