Изведнъж, някак си, на Л-то му се прииска синът й вече да е голям, да разбира и да я утешава с мечешката си прегръдка, вместо само да й мучи насреща. Толкова тъжно и уморено й беше. Искаше й се някой да се погрижи за нея, да помисли за нея, да не я кара да става със старите си кокали да тропа и да конкурира крещенето и ръмженето от другата стая, искаше й се нея някой да я поноси на ръце, да я разсмива, за да не плаче, да я прегърне и с маймунски викове и крясъци да я накара да се разсмее вместо да се разплаче, да я прегърне, когато се разплаче и да я разцелува, да я гали до припадък, докато заспи или да я сгълчи да си изпие бирата, кво се излага, я, аааааа … Умората е лош съветник, деца. Бързо по купетата!

Advertisements