О, Боже мой! Чух си името. Трябва да се представя. Влизам. Краката ми се подкосяват … преминавам през красивия коридор, облян в слънчева светлина. А дали е наистина слънчева, минава еретичната мисъл през главата ми, докато внимавам да не настъпя невероятно красивата рокля, която никога не съм мечтала да облека. Отварят се вратите на Тронната зала и виждам хора, красиви, усмихнати, облечени в най-изящните дрехи, украсата в залата не може да се сравни с нищо, видяно, прочетено и представено до момента. Нито завесите отляво, които са кървавочервени, но не с някаква престъпна кръв, а с най-романтичното червено, което те потапя в топлина и уют. Отсреща е Слънчевата стена – такова е положението й, че Слънцето я огрява през цялото време.  Подът е хем огледален, хем не е. Вървиш по него, а все едно танцуваш. Мислиш си, че би трябвало да те е страх, а в същото време мислиш каква танцувална стъпка да направиш и усещаш с цялото си същество, че, която и стъпка да направиш, ще бъде бурно одобрена от хиляди и милиони усмивки и последвано от всички. За момент възспирам напиращото чувство за танц и продължавам елегантно напред. Не съм си и представяла, че може да бъде толкова леко и спокойно. Мирът цари навсякъде и като че ли самият въздух те побутва по-бързо напред. А аз продължавам да се чудя да танцувам ли, да падна на колене ли, да пея ли, да вървя усмихнато ли, да помахам на срещнато познато любимо лице сред множеството … И докато се чудя, изведнъж се озовавам пред Него – Кралят! Невероятен е! Не мога да опиша благостта, коята излъчва лицето му! Нито спокойствието, което те кара да усетиш. Неописуема е любовта в усмивката му. Нежността, която се лее от погледа му … Неописуемо е! И, о, не вярвам на очите си – става от трона и ме кани на танц. Елееееееееее … wow … i’m not able to speak at all …

Advertisements