Яко зациклих на това, a представата ми дори не е така реална като тази на картинката … и, както Скарлет казваше в тъмното: „… само ако можеше …“  Предполагам, че след още едно завъртане и хлапетата и те ще почнат да пеят с мене, но какво, пък, може и да ми мине свинското … От вчерашната игра с децата на ОНАЗИ  люлка имам страхотна мускулна. Ще забраня да я произвеждат вече. Ама, пък, Деница пищеше от кеф … ох … ордата от малки орки ме нападна … Деница ми се качи на врата (буквално), Любо докопа подложката на мишката, от която е изял 2/3 и се понесе към залеза … Отидé ми романтично-носталгичната муза с тия диванета. Дени пише заедно с мене, Любо се катери зад мене и скача … Мястото му биде заето от Деница, която продължава да се чекне върху мощния ми гръб  и аха да я овикам и ме разцелува. Ех, мазньоооо …

Редно е да стана, а така не ми се иска ...

картинката е взета от тук

Advertisements