Напоследък Брюнета Аплифтова не можеше да спи. Като снощи, например. Аплифтов младши се скъса да иска ‘фу-фу’ през половин час. Отделно мислите в главата на Брюнета се блсъкаха коя от коя по-важна и нахална да излезе. Редяха се в редичка, пререждаха се, не така, че иначе, и така не, ето так … Освен това госпожа си беше втълпила откъс от песен на Джонас брадърс, който се изразяваше в: „Yeah, yeah, Hollywood“. Страхотно, няма що! А да не споменаваме за жестоката мускулна, която преследваше Брюн кат бял москвич. Всичко я болеше, както и да се обърнеше, все си болеше. „Фу-фу“ … Как, пък, не спря да пие тва дете!?!!! Госпожа Аплифтова имаше нови трепети. От известно време имаше най-страхотните изрисувани керамични чинии. Не можеше да им се наредва. Към 5 часа, женицата се усети, че е заспала и отложи ставането и блеенето в компютъра. „Yea, yeah, Hollywood“ – ах, ти нагло момченце, дет ми я вкара тая песен в главата … 7 сутринта – ‘фу-фу’. Брей, два часа непълноценен сън, изпълнен с луди сънища. И люто главоболие. А какъв ден я чакаше. Каква седмица. Днес трябваше да иде до другия край на града, утре да успокоява луд рев, да търси подарък, да плаща сметки, да надзирава … а не можеше да се изтърже от стола, сърце не й даваше, искаше да си вземе слушалките, да яхне коня и да заязди към залеза. Ако си беше сменила книжката, мошеже и с аутомобиле да иде до майна си райна … Тююю … пусти мързел, пуста липса на време, пусто оправдание … За протокола да се отбележи, че дори мрънкането й не беше качествено. Стига дуднене, има мазало за смяна.

Advertisements