Благодарна съм, че съм жива. Благодарна съм, че имам прекрасно семейство. Дом. Храна. Здрави сме. Чудесни приятели. Страхотни. Ама, хич не обичам, когато се събудя и съм по-уморена, отколкото, когато си легна. Спи ми се повече, отколкото, когато си лягам. Имам три (3) нови синини, ребрата ми са почти пукнати от ритане, едната ми скула пулсира от болка, нацелена от главата на малкия пич, участвам непряко в свободните двубои, които Любо организира между чутовните митични герои Бебето и Мики Маус, крещейки нечленоразделно и всичко това още по тъмно. Да не говорим, че за четвърти път си губя винтчето на обицата.

 

Advertisements