Тази нощ Шарлот заспа, обляна в сълзи. За съжаление, животът поднасяше плоските си шеги и хората му се хващаха. На следващия ден беше организиран лов на лисисци. Въпреки че очите й бяха подпухнали, Шарлот изглеждаше великолепно в тъмнолилавата си рокля, елегантния кок, украсен с тъмнолилави камъчета, които пробляскваха в тъмната й коса и прекрасна огърлица, която изпъкваше на нежната й шия. Тя не забелязваше студа, нито погледите, които привличаше. Мислите й я водеха към последния й разговор със Себастиан. За пръв път го виждаше толкова уязвим и разстроен. Усещаше копнежа му по нея. Борбата, която той водеше със  себе си, беше толкова осезаема, че можеше да се напипа с ръка. „Глупости на търкалета …“- бе последното, което чу от него и повече не го видя … а, все още, усещаше аромата му …

Advertisements